Язовири и багери режат Синьото сърце на Европа

Над 2 450 километра почти естествени речни участъци на Балканския полуостров, включително в България, са безвъзвратно променени между 2012 и 2025 година вследствие на мащабно строителство на водноелектрически централи и язовири. Това показва публикуваният в началото на 2026 година доклад „Състоянието на балканските реки 2025“, изготвен по поръчка на природозащитните организации EuroNatur и Riverwatch.

Човешката намеса унищожава екосистемите

Мащабната оценка обхваща общо 83 824 километра водни течения в 11 държави. Според данните в документа делът на почти естествените реки в региона е спаднал от 30 на 23 процента за малко повече от десетилетие. Причината не е пресъхване на водоизточниците, а физическото им изменение чрез изграждане на прегради, изправяне на корита, водовземане и добив на инертни материали. Между 2012 и 2025 година дължината на преградените участъци сред изследваните големи реки е нараснала с 18 процента, достигайки 2 626 километра. Европейската агенция по околна среда определя именно язовирите, праговете и канализирането като ключови фактори, които прекъсват речната свързаност и увреждат непоправимо влажните зони и рибните популации.

Ситуацията в България и региона

Българската речна мрежа показва смесена картина, като над половината от оценените участъци остават в почти естествено или леко изменено състояние. Около 5 300 километра запазват дивия си характер, а близо 8 000 километра са леко засегнати от човешка дейност. Тежко изменените или преградени зони в страната обхващат около 600 километра, концентрирани предимно в басейните на Горен Искър и Арда. За сравнение, Албания отчита най-бързата загуба на естествени реки, като делът им спада от 68 процента през 2012 година на едва 40 процента през 2025 година. Най-силно засегнатите трансгранични системи на Балканите са басейните на реките Дрина, Неретва, Вардар и Девол.

Багерите и ВЕЦ като основна заплаха

Изграждането на водноелектрически централи е посочено като водеща причина за влошаване на състоянието на водните артерии. Отклоняването на вода по тръби и тунели оставя километри речни корита с минимален отток, което променя скоростта на водата и унищожава видовете, приспособени към бързо течение. Добивът на пясък и чакъл също нанася сериозни щети, като задълбочава дъното, лишава реката от материал за възстановяване и предизвиква ерозия. Въпреки негативните тенденции, докладът отчита спасяването на около 900 километра реки благодарение на спрени проекти за ВЕЦ и създадени защитени територии, като най-голям успех бележи обявяването на албанската река Вьоса за национален парк.