Катя Ивкова: Обвързваме заплатите в болниците с резултатите

Здравният министър Катя Ивкова обяви предстояща системна промяна, която ще обвърже възнагражденията на болничните директори с финансовите и медицинските резултати на ръководените от тях лечебни заведения. В неделното издание на предаването „Защо“ по bTV тя подчерта, че новите правила целят да спрат практиката директори на задлъжнели болници да получават необосновано високи заплати, като механизмът ще бъде задействан в близките седмици.

Край на нелогичните възнаграждения

По думите на здравния министър най-голямата грешка в системата през последните години е липсата на връзка между изработеното и реалните здравни показатели.

„Все пак работим и живеем в условията на пазарна икономика. Нормално е заплащането да е свързано с постигнатите резултати“, заяви Ивкова пред bTV.

Тя бе категорична, че изнасянето на данни за доходите на болничните шефове не е атака срещу съсловието: „Не обявих война на лекарите, когато разкрих големите заплати на директорите на здравни заведения, които на практика са пред фалит и с огромни дългове. Така показах прозрачност, защото в здравната система всичко се разбира и не е редно да се шушука“.

Министерството на здравеопазването вече е изготвило разчети как възнагражденията на управителните съвети да зависят от рентабилността, задлъжнялостта и привличането на млади лекари. „Няма как, например, директорът на болницата в Ямбол да получава заплата, която изобщо не съответства на постигнатите финансови резултати“, допълни тя.

Една цена за лекарствата в цялата държава

Според Ивкова силна съпротива се усеща срещу идеята за централизирано купуване на лекарства и апаратура, което е индикатор за съществуващи лобита. Целта на кабинета е един и същ медикамент да влиза на еднаква цена във всички болници в страната.

„Преди около три седмици направих пресконференция с фокус върху управлението на лечебните заведения за болнична помощ. Базирах се на доклади от звеното за вътрешен одит. Една от аномалиите беше именно закупуването на лекарства в болниците на различни цени“, обясни министърът, като уточни, че за констатациите са сезирани компетентните органи.

Тя отхвърли критиките на Българския лекарски съюз и бившия министър д-р Стойчо Кацаров, подчертавайки, че икономията от мащаба при централизирани национални търгове ще спести огромен публичен ресурс от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, възлизащ на 3,3 милиарда евро.

Забавените ключови проекти

Относно изграждането на Националната детска болница, здравният министър разкритикува темповете на работа от 2023 година насам и обяви, че е поискала писмени обяснения от ръководството защо дружеството е изразходвало над 1,02 милиона евро, без да има реален напредък отвъд разрушаването на старите сгради.

Подобен казус стои и пред болницата в Ямбол, където в продължение на половин век се строи нова сграда, погълнала над 35,79 милиона евро. За завършването ѝ се искат още 2,25 милиона евро, докато в същото време се налага медиците да носят пациенти на ръце между отделните отделения. Ивкова съобщи, че очаква доклад от Дирекцията за национален строителен контрол и ясен линеен график за преместване в новата база до края на годината.

Дигитализация и млади лекари

Здравното ведомство планира да превърне Националната здравна карта от обикновена таблица в динамична дигитална система, проследяваща реалните нужди от легла и персонал във всеки регион. От директорите на държавни болници пък ще се търси лична отговорност за привличането и задържането на кадри.

„Много от тези лечебни заведения имат и дъщерни дружества, които са центрове за извънболнична медицинска помощ. Защо не се поставя фокус върху нея?“, попита Ивкова, обещавайки на младите лекари, че ще действа като медиатор за гарантиране на справедливото им заплащане в новия Колективен трудов договор и Националния рамков договор за 2026 година.