Синдикатите са против младежите да започват работа само с уведомление

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по законопроект за изменение на Кодекса на труда, касаещ работата на младежи от 16 до 18 години. Предложението е внесено от Свилен Трифонов и група народни представители от парламентарната група „Демократична България“. То предвижда разрешителният режим за приемане на работа на непълнолетни да бъде заменен с режим на предварително уведомяване на съответната дирекция „Инспекция по труда“, съобщават от БТА.

Какво точно се предлага

В мотивите към законопроекта вносителите уточняват, че предложението не отменя специалната закрила на непълнолетните граждани. Променя се само формата на предварителния административен контрол — вместо разрешение от Инспекцията по труда, работодателят ще трябва да я уведоми предварително. Запазват се всички останали изисквания: медицинска годност, ограниченията относно характера на работата, работното време и условията на труд, както и правомощията на контролните органи да извършват последващ контрол и да предприемат мерки при нарушения.

Свилен Трифонов подчерта, че целта е младежите да започват работа навреме, без да се отслабва защитата на здравето и безопасността им, както и на образованието им. По думите му сегашният разрешителен режим създава излишни административни пречки, които забавят наемането на млади хора, желаещи да работят.

Работодателите: административните пречки пречат на пазара на труда

Три от четирите работодателски организации в НСТС подкрепиха законопроекта. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че в условията на недостиг на работна ръка е недопустимо чрез административни пречки да се ограничава достъпът на лица, които имат желание да се включат на пазара на труда. „Става дума за младежи на 16 и 18 години, които искат да работят“, коментира той.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) също изрази подкрепа. Тя отбеляза, че организацията от години повдига въпроса дали е възможно намаляване на възрастта за работа на 15 години — тема, която БСК смята за логична стъпка в условията на демографска криза и недостиг на кадри.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепиха предложението, но с резерви. Радка Йосифова посочи, че трябва да се коментира дали закрилата на децата не е само декларативна. Според нея младежите между 16 и 18 години се наемат предимно в секторите хотелиерство, ресторантьорство и търговия по време на туристическия сезон — именно там административните пречки са най-осезаеми.

БТПП и синдикатите: закрилата не бива да се разхлабва

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изрази възражения срещу предложението. Цветан Симеонов смята, че намерението за опростяване на административните режими е добро, но „никой не каза какво пречи 7-дневният срок за този разрешителен режим“. По-важно е да се спазват международните ангажименти на България, отбеляза той, визирайки конвенциите на Международната организация на труда.

Синдикалните организации бяха категорични в несъгласието си. Иоанис Партениотис от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ заяви, че ако бъде прието предложението, държавата ще абдикира от функцията си за превантивен контрол и от ролята си на защитник за тази група. По думите му законопроектът противоречи на няколко международни нормативни акта.

Величка Микова от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) също обяви, че организацията не подкрепя промяната. Според нея младежите са под особена закрила по отношение на работата и в момента законодателството спазва изискванията за тази закрила. „Няма как да допуснем намаляване на гаранциите за най-уязвимата група на пазара на труда“, каза тя.

Министерството: законопроектът не е съобразен с европейските изисквания

Социалният министър Наталия Ефремова информира, че ресорното министерство не подкрепя законопроекта. „Тази група лица се ползва от специална закрила и целта е да не се допусне наемане на лица до 18 години за работа при вредни условия на труд, които могат да доведат до физическото, умственото и нравственото им развитие“, заяви тя. По думите ѝ законопроектът не е съобразен с изискванията на Директивата за закрила на младите хора на работното място и с две фундаментални конвенции на Международната организация на труда.

Какво следва

След като НСТС не постигна съгласие, законопроектът ще продължи към Народното събрание без консолидирана позиция на социалните партньори. Това означава, че депутатите ще решават дали да подкрепят промяната в разрешителния режим, или да запазят сегашния ред. На същото заседание НСТС обсъди и втори законопроект за промени в Кодекса на труда — на Галя Василева и група народни представители от ГЕРБ-СДС, който цели засилване на закрилата на майчинството, родителството и осиновяването чрез временна защита за работещите по срочни трудови договори. Съветът разгледа и предложението линията на бедност за 2027 г. да бъде 443 евро — увеличение с 13,4% спрямо настоящия размер.