Работодателите одобриха прага за догодина, профсъюзите отказаха подкрепа

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по проекта на Министерския съвет минималната работна заплата да стане 660 евро от 2027 година, съобщават от БТА. Докато всички работодателски организации подкрепиха правителственото предложение на днешното заседание, двата национални синдиката гласуваха против с аргумента, че сумата обрича хората на бедност и остава най-ниската в Европейския съюз.

Аргументите на социалното министерство

Новият размер на минималното възнаграждение за 2027 година предвижда увеличение с 39,80 евро спрямо тазгодишното ниво от 620,20 евро, заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. По думите ѝ предложената сума отчита както социалната функция на заплатата, така и реалните възможности на държавния бюджет.

Според разчетите на ведомството ръстът от 6,4% компенсира и дори надхвърля годишната инфлация, която достига 5,7%. Повишението ще засегне пряко доходите на около 462 000 работници и служители в страната. Министър Ефремова уточни, че сумата от 660 евро попада в регламентирания диапазон и се намира възможно най-близо до заложената горна граница.

Бизнесът приветства новия механизъм

Четирите големи работодателски организации застанаха зад проекта на кабинета, като акцентираха върху промените в Кодекса на труда и новата наредба за определяне на най-ниското възнаграждение. Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) определи предложението като законосъобразно и плод на постигнат крехък компромис.

"До механизма се стигна след три години тежки преговори, в които всяка от страните искаше нещо повече за себе си", заяви Ивелин Желязков, цитиран от БТА. Той допълни, че от 2022 година до момента минималната заплата е нараснала с 40%, а сегашният ръст е в рамките на нормалното и осигурява необходимата предвидимост за предприятията.

Подкрепа изрази и Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК), която поздрави правителството за смелостта да промени нормативната уредба. Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също отчете като положителен самия факт, че страната вече разполага с работеща формула.

"По отношение на размера на минималната работна заплата може да спорим, но нека да оставим този механизъм да работи известно време, след което можем да помислим за пълното му усъвършенстване", коментира Цветан Симеонов. Позицията в подкрепа на новия размер беше потвърдена и от Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Синдикатите: Чистата сума остава 512,16 евро

Профсъюзите категорично отхвърлиха предложените параметри за следващата година. Вицепрезидентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ Иоанис Партениотис подчерта, че в момента всеки шести работещ българин попада в графата „работещ беден“.

"Предложеният размер на минималната работна заплата от 660 евро по никакъв начин не гарантира достоен живот. След като приспаднем вноските и данък общ доход, чистата сума е 512,16 евро при пълен работен ден", посочи Иоанис Партениотис.

Според данните на синдиката минималното възнаграждение у нас остава не само на дъното в Европейския съюз, но изостава и спрямо всички съседни държави — Румъния, Гърция, Сърбия, Турция и Република Северна Македония. По-ниски заплати на стария континент се получават единствено в Албания, Молдова и Украйна, отбеляза вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ и припомни, че организацията по принцип е била против новия механизъм за изчисление.

Сходна позиция зае и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Ася Гонева обяви, че синдикатът не подкрепя размера за 2027 година, тъй като за определянето му е трябвало да продължи да действа старият механизъм.

"Продължават да спадат съотношенията между минималната работна заплата и максималния осигурителен доход", предупреди Ася Гонева. Преди дебата за доходите тристранният съвет обсъди и правителствените проекти за промени в данъчните закони през следващата година.