Три дървета паднаха край пешеходна алея в Русе след 2 години бездействие
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Граждани сами разчистват рухналите стволове от пътя на майки с колички
Трето сухо дърво се стовари край оживен пешеходен маршрут в Русе, въпреки че за опасната растителност е подаден сигнал още на 3 юни 2024 година. За поредния инцидент и липсата на адекватна реакция след повече от две години чакане алармира русенецът Ивайло Петров в публикация в социалната мрежа, адресирана директно до Пенчо Милков.
Хронология на падналите дървета
Проблемът със сухите и опасни дървета в участъка датира от началото на юни 2024 година, когато Ивайло Петров официално сигнализира за риска от инциденти. Според разказа му в социалната мрежа мерки така и не са предприети, а природата сама започва да събаря изсъхналите стволове.
Първите две опасни дървета рухват съответно в средата на миналата година и през пролетта на тази година. Поради липсата на намеса от отговорните служби, живеещите в района са принудени сами да се справят със ситуацията.
"Наложи се сами да ги преместим в тревните площи, за да не пречат на преминаването. За щастие, никой не пострада", написа Ивайло Петров във Фейсбук групата "Русе".
Вчера вечерта, докато се прибира от работа, мъжът установява, че на същото място е паднало и трето дърво.
Ежедневен риск за майки с деца
Участъкът, в който падат сухите дървета, се отличава със слаб автомобилен трафик и поради тази причина е предпочитано място за разходка на семейства с малки деца. По пътя ежедневно преминават десетки майки с детски колички, които остават изложени на пряка опасност от останалите необезопасени стволове.
"Надявам се, че няма да се чака някой да пострада, преди да бъдат предприети необходимите мерки", апелира авторът на сигнала.
Равносметката на русенеца показва, че повече от две години след първоначалното предупреждение опасността не само не е отстранена, но вече три дървета са се стоварили на земята.
"Въпросът е колко още трябва да паднат, преди някой да обърне внимание на проблема", пита риторично Ивайло Петров в обръщението си към Пенчо Милков.
























