Промените в Кодекса за социално осигуряване останаха без подкрепа

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по време на заседанието си в София във вторник, 23 юни 2026 година, относно промените в осигуряването на държавните служители, съобщават от БТА. Спорният законопроект, внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“, предвиждаше работещите в администрацията постепенно да започнат сами да плащат личните си вноски. Срещу реформата остро се противопоставиха социалното министерство и синдикатите, докато работодателските организации застанаха зад идеята с цел изравняване на публичния и частния сектор.

Седемгодишен план за изравняване на секторите

При представянето на промените в Кодекса за социално осигуряване депутатът Мартин Димитров обясни, че България се намира в началото на процедура по свръхдефицит. Това налага предприемането на сериозни мерки, които ще засегнат не само 2026 година, но и следващите поне пет години. По думите му целта е да се изравни положението между работещите в частната сфера и държавния апарат, като се отчита, че сред държавните служители има много високоинтелигентни и сериозни хора.

Проектът предвижда плавен преходен период от седем години. За 2026 година се предлагаше съотношението между личните вноски на служителя и тези на работодателя да бъде 2% към 98%. През 2027 година то трябваше да стане 5% към 95%, докато постепенно достигне стандартното съотношение от 40% към 60%. Димитров посочи, че реформата засяга 61 200 души по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, както и още 70 200 служители под шапката на Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили.

Твърд отпор от държавата и синдикатите

Социалният министър Наталия Ефремова категорично отхвърли предложението на народните представители. „Не приемаме това предложение“, заяви тя, като подчерта, че законопроектът не гарантира запазването на доходите и не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.

Синдикалните организации също реагираха изключително остро на идеята. Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход. Не подкрепяме законопроекта“, коментира Гонева.

Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ изтъкна, че промените се правят на парче. Той добави, че ако се изравняват права и задължения, трябва изцяло да се приложи Кодексът на труда, включително и добавката за прослужено време. Синдикатите допълниха, че държавните служители са поставени в неравностойно положение, тъй като нямат право да развиват собствен бизнес или да работят на втори трудов договор.

Бизнесът подкрепи реформата с резерви

Работодателските организации заеха противоположна позиция и изразиха одобрение за уеднаквяването на правилата. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България обяви принципна подкрепа, определяйки законопроекта като стъпка в правилната посока за възстановяване на справедливостта между публичния и частния сектор. Предложението получи зелена светлина и от Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, както и от Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

От Българската стопанска камара обаче изразиха сериозни резерви относно практическото изпълнение на идеята. Мария Минчева посочи, че макар организацията да споделя виждането, че чиновниците трябва сами да поемат личните си осигуровки, в проекта на „Демократична България“ липсват финансови разчети за ефекта върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя призова за изготвянето на цялостна пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.