Задлъжнялостта достигна 53,6% от БВП

Брутният външен дълг на България, който включва публичните и частните задължения, се е увеличил с 25,3 процента на годишна база и достига 68,798 милиарда евро към края на август 2026 година, съобщават от Българската народна банка. В сравнение със същия месец на миналата година сумата е нараснала с 13,884 милиарда евро спрямо тогавашните 54,914 милиарда евро, като основен двигател на този ръст са счетоводните операции след присъединяването на страната към еврозоната в началото на годината.

Съгласно предварителните статистически данни на централната банка общият размер на външните задължения вече се равнява на 53,6 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. За съпоставка, година по-рано този дял е възлизал на 47,1 процента от икономиката.

Ръст при краткосрочните задължения и валутна структура

Съществена динамика се наблюдава при разделението на дълга според срока на неговото погасяване. Краткосрочните задължения в края на август тази година достигат 17,753 милиарда евро, което представлява 25,8 процента от целия брутен дълг и 13,8 процента от брутния вътрешен продукт. Те отчитат скок от 92,2 процента, или с 8,515 милиарда евро повече спрямо август 2025 година, когато са били в размер на 9,238 милиарда евро (16,8 процента от дълга и 7,9 процента от брутния вътрешен продукт).

При дългосрочните задължения покачването е доста по-умерено. Към края на август 2026 година те възлизат на 51,044 милиарда евро, като формират 74,2 процента от общия дълг и се равняват на 39,8 процента от брутния вътрешен продукт. На годишна база увеличението при тях е с 11,8 процента, или с 5,369 милиарда евро спрямо отчетените преди година 45,675 милиарда евро (83,2 процента от дълга и 39,2 процента от брутния вътрешен продукт).

Статистиката показва още, че 40,909 милиарда евро, или 59,5 процента от всички брутни външни задължения на страната, са с остатъчен матуритет над една година. По отношение на валутната структура делът на задълженията, деноминирани в евро, възлиза на 72,3 процента към края на август при ниво от 80 процента година по-рано.

Ефектът от еврозоната и държавното управление

Най-голямото единично увеличение в абсолютна стойност идва по линия на Българската народна банка. Външните задължения на институцията достигат 10,445 милиарда евро (8,1 процента от брутния вътрешен продукт), което е с 8,506 милиарда евро повече спрямо края на август 2025 година, когато са били едва 1,939 милиарда евро (1,7 процента от брутния вътрешен продукт). Според официалния отчет на Българската народна банка тези суми "отразяват основно задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година".

В същото време сектор "Държавно управление" запазва най-значителния дял в общата структура на външния дълг, макар и с понижение на относителната си тежест до 28 процента спрямо 32,2 процента през август миналата година. В края на август 2026 година държавният външен дълг възлиза на 19,278 милиарда евро, или 15 процента от брутния вътрешен продукт. На годишна база той се увеличава с 9,2 процента (1,617 милиарда евро) спрямо нивото от 17,661 милиарда евро (15,2 процента от брутния вътрешен продукт) през август 2025 година.

Търговски банки и частен бизнес

Повишение на външната задлъжнялост се регистрира и при търговските банки и нефинансовите предприятия. Външните задължения на сектора "Други парично-финансови институции" достигат 10,047 милиарда евро (7,8 процента от брутния вътрешен продукт). В рамките на дванадесет месеца те се покачват с 32 процента, или с 2,435 милиарда евро над отчетените през август 2025 година 7,612 милиарда евро (6,5 процента от брутния вътрешен продукт).

При позицията "Други сектори", която обхваща нефинансовите компании и домакинствата, външните задължения са в размер на 14,859 милиарда евро (11,6 процента от брутния вътрешен продукт). Тук ръстът е от 4,3 процента, или с 608,6 милиона евро повече спрямо края на август миналата година, когато сумата е била 14,250 милиарда евро (12,2 процента от брутния вътрешен продукт).

Отделно от това вътрешнофирменото кредитиране между свързани предприятия възлиза на 14,167 милиарда евро (11 процента от брутния вътрешен продукт) към края на август 2026 година. Това представлява увеличение от 5,3 процента, или със 716,3 милиона евро повече в сравнение с август 2025 година, когато показателят е бил 13,450 милиарда евро (11,5 процента от брутния вътрешен продукт).