Икономист от ИПИ предрича румънски сценарий за родните финанси

България може да се сблъска с остра бюджетна криза и тежки мерки за консолидация, ако продължи политиката на масирано държавно харчене. Предупреждението идва на фона на опитите на държавата да удържи 3% бюджетен дефицит за 2026 година, докато бизнесът и публичният сектор продължават да оказват натиск за финансови помощи и по-високи възнаграждения.

Според икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов, държавата е изправена пред сериозно изпитание, а политическата нестабилност допълнително спъва ключовите реформи. "Вероятно ще се наложи да минем през по-сериозна бюджетна криза от тази в Румъния и съответно много по-остри мерки за консолидация, за да се сложи край на тази тенденция", коментира анализаторът в интервю за вестник "24 часа".

Данъчни облекчения и енергийни субсидии

Експертът е категоричен, че в момента липсват икономически аргументи за данъчни облекчения в определени сектори. Повод за коментара е настояването на ресторантьорския бранш за връщане на 9-процентната ставка по ДДС, след като от началото на 2025 г. секторът отново премина на стандартните 20%.

"Хотелите и ресторантите не са изправени пред рязък спад на потребителите или административни ограничения както в пандемията, а същевременно цените им са най-бързо растящите в цялата икономика", обяснява Николов. Той посочи, че намаляването на ДДС на хляба в миналото е доказало, че подобни отстъпки не водят до по-ниски цени за крайния потребител.

Истинският риск за фискалната стабилност обаче не идва от заведенията. "Слонът в стаята реално са помощите за електроенергията, защото е потенциално мярка за милиарди, която може много да натежи на бюджета", предупреждава икономистът от ИПИ.

Реформа в общините и държавните заплати

С наближаването на дебатите за приемане на редовен бюджет за 2026 г., въпросът с автоматично растящите заплати в публичния сектор ще се превърне в основна пречка. По думите на Николов, държавата неминуемо ще трябва да реже разходи. Това означава или свиване на възнагражденията, или намаляване на числеността на чиновниците, а най-вероятно – и двете.

На фона на намаляващото население, България продължава да поддържа огромен и нереформиран административен апарат. Експертът дава за пример местната власт, където десетки малки населени места източват публичен ресурс без реална ефективност.

"Има над 80 общини, които са под прага от 6 хиляди души или скоро ще паднат под него, което означава, че поддържат пълен набор администрация, която обслужва малко хора и бизнеси. Време е за сериозни обединения при местната власт", отбелязва Николов. Според него простото закриване на министерства не е решение, ако служителите се прехвърлят фиктивно в други ведомства.

Инфлация и социални неравенства

Въпреки че сценарият с двуцифрена инфлация от 2022 г. изглежда малко вероятен към днешна дата, макроикономическата среда остава несигурна заради международните конфликти и скъпите енергоносители. Икономистът очаква ръстът на потребителските цени да надхвърли първоначалните прогнози, което директно ще удари по уязвимите групи.

В България проблемът със социалните различия остава хроничен. "Неравенства има навсякъде, но в България са особено ясно изразени и без видима тенденция към спад, въпреки положителната динамика на доходите през последните години", категоричен е Николов. Според експерта, справянето с този проблем изисква целенасочена социална политика с ясни подоходни критерии, както и спешно подобряване на образованието, за да могат изоставащите региони да привлекат инвестиции и да повишат производителността си.