Николаос Цитиридис: Нужно е гражданско неподчинение към убийците на пътя, сред които е и държавата

Телевизионният водещ Николаос Цитиридис критикува остро държавата и правосъдната система заради липсата на адекватни мерки и ефективни наказания срещу убийците на пътя. В емоционална позиция в социалните мрежи той призова към гражданско неподчинение и крайна нетърпимост към институциите, които според него произвеждат единствено имитация на дейност и пиар акции след всяка поредна трагедия с жертви.

Липса на присъди

Според Цитиридис държавата се е превърнала в режисьор на жанра „опечален родител“, чиито представители са принудени постоянно да обикалят телевизионните студиа в търсене на справедливост. Той дава за пример делото за смъртта на 14-годишния Филип, който беше прегазен от пиян шофьор на пешеходна пътека в центъра на София.

„Над 20 заседания на съда и все още няма присъда. В нормална държава убиецът щеше да е вече в затвора и да понася отношението от другите затворници към убийците на деца, каквото заслужават“, пише водещият.

Имитация вместо реформи

Той отбелязва, че институциите реагират само с показни действия след инцидентите, като подмяна на мантинели и временни ограничения за движението на тежкотоварни камиони, предназначени единствено за телевизионните камери.

„Очаквайте и блокиране на трафика на камиони. Не завинаги, а за „живото включване“. Понякога има и „фалшиво живо“. За новините в 19 часа. В 19:15 ТИР-овете вече ще са си по пътя“, подчертава той.

Примерът на Нидерландия

Цитиридис припомня историческия опит на Нидерландия от 70-те години на миналия век, когато жертвите по пътищата там достигат над 3000 души годишно, от които 500 са деца. Тогава майките излизат на масов бунт под надслов „Спрете детеубийството“ (Stop de Kindermoord), което принуждава държавата да промени коренно инфраструктурата и цялостното си отношение към пътната безопасност.

Бюджетът на МВР

Водещият изразява сериозно възмущение от факта, че бюджетът на вътрешното министерство надвишава многократно средствата за култура и образование взети заедно, докато същевременно техническите средства за контрол остават просто декор без реална превенция.

„Не знам дали е късно, не знам дали е „подходящ“ моментът, но вярвам, че е нужно гражданско неподчинение и проява на крайна нетърпимост към убийците на пътя, сред които е държавата“, категоричен е той, добавяйки, че фразата „никога повече“ трябва да престане да бъде лозунг и да се превърне в реална заплаха към неработещата система.