Ръстът на заплатите от 12% може да се окаже илюзорен заради статистически методи, които маскират реалното поскъпване

Инфлацията в България няма да се изравни с тази в Западна Европа, а ще остане структурно по-висока дори след влизането ни в еврозоната. Това предупреди икономистът и пазарен анализатор Даниел Василев в интервю за БНР. Докато политиците се фокусират върху изпълнението на критериите от Маастрихт, експертът разкрива рисковете, които остават скрити зад официалната статистика и номиналния ръст на доходите.

Статистическият капан

Василев акцентира върху ключова промяна в измерването на поскъпването – преминаването към Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Този индекс е създаден за сравнение между държавите членки, но методологията му често не отчита тежестта на регионалните различия.

"Трябва да имаме предвид, че ще започнем да използваме доста повече хармонизирания индекс... който е направен така, че да може данните за отделните страни членки да се поставят една спрямо друга, а не да отчитат регионалните различия, както е примерно нашият индекс на потребителските цени," поясни Василев, цитиран от БНР.

На практика това означава, че официалната "европейска" инфлация може да изглежда ниска, докато реалната "българска" инфлация (в малката потребителска кошница) продължава да изяжда доходите на най-бедните.

Илюзията на растящите заплати

Въпреки оптимистичните данни за ръст на заплатите с малко над 12% от началото на 2025 година, икономистът предупреждава за опасността от спад в реалната покупателна способност.

Когато инфлацията изпреварва производителността или когато цените на стоките от първа необходимост растат по-бързо от луксозните стоки, номиналното увеличение на заплатата не води до по-богат живот. Василев уточнява, че при домакинствата с ниски доходи огромен дял от бюджета отива именно за режийни разходи и храна – секторите с най-чувствителна инфлация.

Рискът от "нова ликвидност"

Друг подводен камък при смяната на валутата е освобождаването на банкови резерви. Според анализатора, влизането в еврозоната ще отпуши "нова ликвидност" за кредитиране. В икономическата теория това често е сигнал за надуване на кредитни и имотни балони, тъй като лесните пари търсят бърза реализация. Това е допълнителен проинфлационен фактор, който може да обезцени спестяванията на консервативните вложители.

"Авариен фонд" вместо нови дългове

В тази среда на несигурност, съветът на Василев е консервативен – натрупване на буфери. Той препоръчва създаването на личен "авариен фонд" и ограничаване на разходите за краткотрайно удоволствие.

"Харесвам мисълта на Уорън Бъфет: Не спестявай това, което ти остава след харченето, а харчи това, което ти остава след спестяването," припомни икономистът.

Вместо да разчитат, че еврото автоматично ще ги направи по-богати, българите трябва да се подготвят за период, в който рисковете не изчезват, а само сменят формата си – от валутен риск към риск от загуба на покупателна способност