Експерти настояват за спешен контрол над държавните разходи

Двойният ръст на инфлацията у нас засяга най-тежко домакинствата с ниски доходи, съобщават от телевизия Bulgaria ON AIR. В ефира на медията бившият социален министър Христина Христова и макроикономистът доц. Щерьо Ножаров предупредиха, че държавата се нуждае от строго таргетирани финансови мерки и свиване на бюджетните разходи, за да овладее негативните икономически ефекти.

Раздути разходи и ценови натиск

Според Христина Христова последните данни на националната статистика будят сериозна тревога. Увеличението на цените е започнало още в началото на предходната година, мотивирано от първоначалните опасения на бизнеса покрай въвеждането на единната европейска валута.

"Последните 4 бюджета ги правихме отзад напред - раздути разходи и силни увеличения на заплати", заяви Христина Христова.

Бившият социален министър допълни, че доходите в България достигат едва 66% от средните за Европейския съюз, докато цените на хранителните продукти вече гонят 87% от европейските нива. Този дисбаланс създава сериозни трудности за социално уязвимите групи, чиято потребителска кошница е най-малка и които усещат поскъпването най-осезаемо.

Ефектът на еврозоната

Икономистът Щерьо Ножаров посочи, че пълноправното членство на страната в еврозоната оказва положителен ефект върху задържането на инфлацията в сравнение със съседните държави. По думите му, данните на Евростат от април 2026 година отчитат 6,1% инфлация у нас спрямо 9% в Румъния.

"Ако гледаме инфлацията 2026 г. април спрямо 2024 г. се оказва, че 20-те процента най-бедни са намалили покупателната си способност с 3,5%. Тези най-отдолу имат нужда от подкрепа, останалите не толкова", отбеляза Щерьо Ножаров.

Възможни решения и бюджетен контрол

Според макроикономиста възможностите за реакция от страна на правителството са силно ограничени. Заложената цена на петрола сорт "Брент" в бюджета от декември 2025 година е 70 долара за барел, но международните пазари показват, че средногодишните нива няма да паднат под 91 долара.

Като най-бързи и ефективни мерки доц. Ножаров предлага разширяване на контрола от страна на НАП, особено върху стоките с висок фискален риск, както и оптимизиране на ведомствените бюджети, от които би могло да се спести половин милион евро.

"КЗК в много сектори не работи", изтъкна експертът, посочвайки нуждата от по-добра регулация на пазара.