Данъчно-осигурителната тежест у нас е 34.9% – колкото средноевропейската

България може да има най-ниските заплати в Европейския съюз, но данъчно-осигурителната тежест върху доходите далеч не е на дъното. Средното ниво у нас е 34,9%, точно колкото е средноевропейското, според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С предстоящото увеличение на пенсионните осигуровки с 2% от януари, тежестта ще се повиши още.

Интересно е, че преди скока на осигуровките България вече надминава Полша, Великобритания и Швейцария по данъчна тежест. В световен мащаб изпреварваме САЩ, Канада и Япония.

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт утвърди за втори път проекта на бюджета за държавното обществено осигуряване вчера. Корекциите бяха наложени след протести на синдикатите срещу първоначално предложената минимална заплата от 605 евро. Управляващите се поправиха и върнаха законовото изискване за 620,20 евро, което представлява 50% от средната работна заплата в страната.

"Малко над 25 милиарда лева са средствата, които отиват за пенсии, и една голяма сума – малко над 11 милиарда, идват пряко от бюджета. И разбира се, Министерството на финансите като водещо във финансовата част вижда, че тези средства не достигат и най-вероятно това е била финансовата причина за вдигането на осигуровката," обясни социалният министър Борислав Гуцанов преди заседанието на Надзорния съвет в понеделник.

Последни в ЕС по заплати

Дори с новата минимална заплата от 620,20 евро, България остава на последно място в Европейския съюз. За сравнение, предпоследна е Унгария със 707 евро, а в Латвия минималното възнаграждение е 740 евро. Под 1000 евро месечно получават и в Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия и Румъния, като заплатите варират от 551 евро в България до 970 евро в Хърватия.

На противоположния полюс е Люксембург с минимална заплата от 2704 евро. Над 1500 евро вземат и в Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция, като при французите тя е 1802 евро.

За последните 10 години средният годишен темп на растеж на минималната заплата е най-висок в Румъния – 13%, следвана от Литва с 12,3% и България с 11%.

Парадоксът с работещите бедни

Делът на наетите със заплата по-малка от 105% от националната минимална работна заплата през миналата година е бил над 10% в седем държави от ЕС. България е начело с 13%, следвана от Франция с 12,7%, Словения с 12,6% и Румъния с 10,5%.

По показателя "работещи бедни" България отчита 11,8% при средно за ЕС ниво от 8,2%, според данните на Евростат. Парадоксално е, че след нас по този показател идва само Люксембург с 13,4%, а това е държавата с най-висока заплата в Европейския съюз.

"Видяхте, че бяха избегнати всички напрежения и протести от страна на синдикатите, което също е безспорно правилното решение," коментира социалният министър връщането на законовите 620,20 евро.

Промени в майчинството

Обезщетението за втората година от майчинството също бе коригирано и ще се повиши на 460 евро, или 900 лева, спрямо сегашните 780 лева. Това представлява 15-процентно увеличение.

Успоредно с това майките, които се върнат на работа през втората година от отглеждането на детето, ще получават 75% от обезщетението вместо сегашните 50%.

"Така им помагаме, като ги стимулираме да се върнат в икономиката, и заедно с това им даваме възможност да гледат децата си," заяви Гуцанов.

Ако жените изберат да се върнат на работа през втората година, ще получават 675 лева вместо сегашните 390 лева. Според бюджетната прогноза обаче тази сума ще се запази без увеличение до 2028 година.

Пенсии и осигуровки

Социалният министър увери, че за втора поредна година пенсиите ще бъдат осъвременени по швейцарското правило, както изисква законът. Според предварителните разчети увеличението ще е между 7-8%. В средносрочната прогноза до 2028 година е предвидено швейцарското правило да се спазва стриктно.

Минималната пенсия ще достигне 346,87 евро от 1 юли догодина. Сега е 630,50 лева, или 322,37 евро. Средната пенсия се очаква да стигне 541,20 евро.

За поредна година държавата няма да пипне максималната пенсия и тя остава 1738,40 евро, или 3400 лева. Нещо повече, таванът на пенсиите се предвижда да остане непроменен до 2028 година.

Максималният осигурителен доход обаче, освен че се вдига до 2352 евро догодина, ще продължи да расте. При него е заложено увеличение и за 2027 година – на 2505 евро, а за 2028 година вече ще е 2659 евро.

"Допълнителните приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличението на максималния осигурителен доход са в размер на 231,4 милиона евро за 2026 година и общо 427,6 милиона евро за периода 2026-2028 година," посочва средносрочната бюджетна прогноза.

Залага се, че само от увеличенията на осигуровката с 2%, на минималния осигурителен доход от 550,66 на 620,20 евро и на максималния осигурителен доход от 2112 евро на 2352 евро, ръстът на приходите от социални осигуровки ще е 13%.

"Не позволихме по никакъв начин най-уязвимите хора в тези трудни условия да бъдат засегнати," увери Гуцанов.

Пътна карта за пенсионната система

Министърът припомни, че Народното събрание взе решение да възложи изготвяне на пътна карта за стабилизиране на пенсионната система на две министерства – на финансите и на социалното. Тя трябва да е готова до средата на ноември.

Единственото, което министърът анонсира от работата на групата, е че виждането на всички е да не се вдига възрастта за пенсия.

Запазват се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9,21 евро, както и максималният дневен размер – 54,78 евро.

За разлика от вноските за пенсия, тези за здраве най-вероятно няма да нарастват през следващите три години, става ясно от средносрочната прогноза.