Българските овощари се адаптират към климатичната криза

Климатичните промени вече не са абстрактна заплаха – те променят облика на българското селско стопанство, и особено – овощарството. От Русе до Сандански, фермери все по-често заменят традиционните череши, кайсии и сливи с култури като смокиня, райска ябълка, маслина и дори шамфъстък. Причината – измръзвания, суши, пролетни слани и нови вредители, които застрашават цели реколти.

Смокинята се настанява в Североизточна България

„Засега няма проблем със смокинята. Тази зима имаше много ниски температури и наземната част измръзна, но смокинята е култура, която ражда плод всяка година на новоизраснали клони и затова измръзването не е проблем“, казва овощар от село Сливо поле.

Това растение, познато досега най-вече в южните райони, вече се разпространява в Русенско, Силистренско и Търговищко. Смокинята е топлолюбива и сухоустойчива култура, която се нуждае от минимални грижи и се справя добре с климатичните аномалии. Допълнително предимство е, че не изисква сложни и скъпи мерки за растителна защита, което я прави предпочитан избор за много дребни производители.

Райската ябълка навлиза с темпо

Фермери от Сливенско и Бургаско вече засаждат все повече дървета от сорта "Фую" – райска ябълка с хрупкави плодове, която не се нуждае от обелване. Растението цъфти късно, което го предпазва от пролетните слани – основен бич за кайсиите и черешите в последните години.

„В момента много навлиза сортът Фую. Плодовете са му хрупкави като ябълка и сладки като круша. Яде се направо с кората“, казва млад фермер от региона.

За да дава добри добиви, райската ябълка има нужда от напояване в края на лятото, затова засаждането ѝ е концентрирано в райони с останала или възстановена напоителна инфраструктура.

Черната златка унищожава кайсиевите и черешовите градини

Паралелно с климатичните предизвикателства, овощарите се изправят и срещу сериозна заплаха от вредителя Capnodis tenebrionis – черната златка. Това насекомо се загнездва в корените на костилковите овошки, като често води до изсъхване на цели дървета.

„С това темпо до три-четири години ще изгубим половината черешови насаждения в страната“, предупреждават от бранша.

Проблемът се задълбочава от забраната за използване на някои ефикасни инсектициди в Европейския съюз. Оставащите препарати са скъпи, а при силна популация на вредителя – често недостатъчно ефективни.

Скъпата, но работеща алтернатива: череши в оранжерии

Някои производители вече намират алтернатива – отглеждат череши в полиетиленови оранжерии. В Сливенско първите череши за сезона достигат до 50 лева за килограм, като се радват на интерес заради отличното си качество.

„Тези плодове по нищо не отстъпват на гледаните в градините. Те са едри, наситено червени, хрупкави, сочни“, разказват фермери.

Оранжерийното производство защитава реколтата от слани, градушки и други капризи на времето, но изисква сериозна първоначална инвестиция – нещо, което малките производители трудно си позволяват.

Експерименти с маслини, шамфъстък и бадеми

В Югозападна България, където климатът напомня средиземноморския, се експериментира с маслини и шамфъстък. Маслината достига пълно плододаване след десетата година, но е изключително устойчива на суша. Шамфъстъкът започва да дава ядки още след третата година и е непретенциозен към почвата.

Наблюдава се и интерес към бадеми, шафран, дори киви – култури, които досега не са били част от традиционната аграрна карта на България, но обещават по-голяма устойчивост в променящите се климатични условия.

Българското овощарство пред труден избор

Традиционното овощарство вече не може да разчита на старите рецепти за успех. „Като не можем да се преборим с глобалното затопляне, ще трябва да се адаптираме към него“, признават фермери от различни краища на страната.

Засаждането на нови, по-устойчиви култури е не просто избор, а необходимост. В противен случай цели региони рискуват да загубят поминъка си, а България – да се превърне от износител в вносител на плодове.