4500 души са пожелали отново български паспорт

Близо 4500 души са възстановили българското си гражданство през 2024 година, което е двукратно увеличение спрямо предходната година. Това става ясно от доклада за миналата година на комисията към президентската администрация, която одобрява молбите за получаване на родни документи, съобщава Telegraph.bg.

За сравнение, през 2023 година, лицата, получили обратно българските си паспорти, са били едва 2000. Докладът не уточнява причините за този своеобразен пик, нито изброява конкретните държави, от чието гражданство са се отказали нашенците. Интересно е да се отбележи, че най-ниските нива на възстановяване на българско гражданство са наблюдавани в периода 2016-2018 година, когато желаещите са били между 251 и 427 души годишно. За последното десетилетие общият брой на хората, предпочели родния паспорт пред чуждестранния, възлиза на 15 163.

Отказ от българско гражданство

За сметка на възстановяващите гражданство, лицата, които са се отказали от български паспорт през миналата година, са едва 240. Тази група включва предимно хора, които от дълги години живеят трайно в чужбина или са сключили брак в държави, чието законодателство не позволява двойно гражданство. Българите най-често се отказват от родните си документи в полза на паспорти от западноевропейски държави като Австрия, Белгия, Великобритания, Ирландия, Германия, Испания и Нидерландия. Сред страните, за които българите жертват родните си паспорти, попадат още Сингапур, САЩ и Япония, макар в доклада да липсва конкретна статистика за предпочитаните дестинации.

Ръст на новите българи

Наблюдава се и общо увеличение на броя на новите български граждани. През 2024 година те са достигнали близо 16 300 души, което е с около 4000 повече в сравнение с предходната година. Важно е да се уточни, че тази цифра включва и лицата, възстановили гражданството си. Онези, които за първи път получават български паспорт, са близо 11 800.

Най-голям интерес към българско гражданство през миналата година са проявили гражданите на Украйна – около 2400 души, следвани от граждани на Турция – около 2100 души. Близо 1800 души са от Молдова, а около 1700 души идват от съседна Северна Македония. В топ 5 се нарежда и Албания с около 1300 нови български граждани.

Интересно е вътрешното разместване между държавите в класацията. Докато през 2024 година Украйна оглавява списъка, през 2023 година на първо място са били гражданите на Северна Македония, а Украйна е заемала едва четвърто място.

Причини за получаване на гражданство

Основната причина за придобиване на българско гражданство е наличието на български произход. По това условие са получили паспорти малко над 6300 човека. На основание осиновяване или поне един български родител, гражданство са получили близо 4800 души. Малко над 700 са лицата, на които им е разрешено да имат български паспорт по обща натурализация – т.е. дълги години живеят и работят у нас и са се установили трайно в България.

Поради заслуги към страната документи са дадени на общо 18 човека с принос в различни спортове като баскетбол, бокс, борба, карате, лека атлетика, скокове на батут, художествена гимнастика и футбол.

Откази за гражданство

България редовно отказва да предостави гражданство на определени лица. През миналата година отказ са получили 5046 души, други 223 не са успели да възстановят българските си паспорти, а 38 са с отменена натурализация. Основните причини за отказите са предоставяне на неистински документи за произход, потенциална заплаха за обществения ред или скрити криминални регистрации.

Българският паспорт в световен мащаб

Българският паспорт се нарежда на 13-о място в класацията за 2025 година на най-влиятелните паспорти в света според Henley Passport Index. С него българските граждани могат свободно да пътуват без виза до 177 държави. Споделяме 13-ата позиция с Монако. През 2024 година страната ни е била на 14-а позиция. На първо място в класацията са Сингапур, Япония и Южна Корея, а на дъното попадат държави като Афганистан, Сирия и Ирак.

Лични карти по служебен адрес

На 545 души са издадени лични карти на базата на служебен адрес. Това става ясно от отговор на вътрешния министър Даниел Митов по парламентарен въпрос на председателя на социалната комисия Деница Сачева от ГЕРБ. Повод за питането са промените в Закона за гражданската регистрация, приети от предишното Народно събрание през октомври 2024 година. С тях се въведе възможността кметовете по места да регистрират лица на така наречения служебен адрес, ако те нямат постоянен такъв, което на свой ред е основание за издаване на лични карти от Министерството на вътрешните работи.

Най-много лични карти по служебен адрес са издадени в област Благоевград – общо 110. На следващо място са София-град с 84 и Хасково със 71. В Пазарджик са 41, а в Стара Загора и Кюстендил са съответно 37 и 34. В топ 10 попадат още областите Бургас, Варна и Перник със съответно 18, 15 и 14 издадени лични карти.