Новите правила целят защита на родните фермери от дъмпинг

Европейската комисия прие първата в историята си цялостна Стратегия за животновъдството, която официално признава сектора за ключов и въвежда реципрочни стандарти при внос на месо и мляко от трети страни. Документът бележи обрат в политиката на Брюксел, като смекчава дългогодишните критики за влиянието на фермите върху климата, и поставя фокус върху биосигурността, ваксинациите и защитата на европейските производители на световните пазари.

Защита от дъмпинг и агрохранителна дипломация

Новият стратегически документ има пряко отражение върху българския пазар. По данни на Брюксел, животновъдството формира около 40% от добавената стойност в земеделието на Европейския съюз, генерирайки близо 400 милиарда евро годишен оборот и осигурявайки заетост на около 7 милиона души.

Един от най-важните акценти е въвеждането на „агрохранителна дипломация“. Досега високите стандарти за качество и хуманно отношение повишаваха себестойността на европейската продукция, което поставяше родните фермери в неравностойна конкуренция с по-евтин внос. Реципрочните стандарти целят да осигурят защита от дъмпинг и да наложат качествените европейски храни на по-висока цена.

„Стратегията категорично отчита важната роля на животновъдството за поддържането на ландшафта, биоразнообразието и жизнеспособността на уязвимите селски райони“, коментират от Министерството на земеделието и храните, предаде БГНЕС.

Ведомството декларира, че ще продължи превенцията срещу зарази и осигуряването на обезщетения за стопаните.

От България се очаква категорична позиция относно предвиденото разширяване на ваксинациите, тъй като те крият търговски рискове при износ. Родната администрация настоява Европейската комисия да поеме ангажимент за запазване на пазарните позиции на фермерите.

Срив при овцете и млечните крави

Статистиката за животновъдството в България през последните пет години показва тежко преструктуриране и продължаващ спад. По данни на отдел „Агростатистика“ и Евростат, овцевъдството и козевъдството са най-тежко засегнатите сектори.

През 2015 година овцете са били над 1,3 милиона, докато предварителните данни за 2025 и 2026 година отчитат спад под психологическата граница от 968 000 броя. Козите намаляват до едва 145 000 животни. Общият брой на говедата се стабилизира около 542 000 броя единствено благодарение на месодайните породи, докато млечните крави бележат критичен спад до 169 000 броя. Изчезват предимно малките семейни ферми с 1 до 5 животни.

Производството на сурово мляко у нас е намаляло с близо 25% за пет години, докато вносът на млечни продукти е скочил с 43%. Единствено свиневъдството показва плахи признаци на възстановяване след Африканската чума, нараствайки с 2,5% до над 718 000 броя.

Перфектната буря в сектора

Специалисти определят кризата в родното животновъдство не като изолиран фактор, а като „перфектна буря от проблеми“, засенчени от политическите кризи в периода 2021 – 2026 година.

Секторът понесе тежък инфлационен удар със скок в цените на фуражите, електроенергията и медикаментите. Изкупните цени на суровото мляко останаха изкуствено потиснати от преработвателите, които компенсираха недостига с евтино сухо мляко. Зарази като Африканската чума по свинете, Инфлуенцата по птиците и шарката по овцете доведоха до унищожаването на стотици хиляди животни, а държавните компенсации често покриваха само преките щети, но не и месеците на престой.

Сериозен проблем за планинските региони остава липсата на локални кланици, което принуждава фермерите да продават на безценица. Към днешна дата едва около 20% от говеждото месо в българската месопреработвателна индустрия е родно производство, а при пилешкото делът е около 50%.