Британският министър на отбраната Бен Уолъс наскоро заяви в интервю, че Великобритания ще изпрати ударна група със самолетоносач през така наречените „спорни води на Южнокитайско море“.

След това Уолъс внезапно смени темата на разговора и започна хитро да се защитава: „Ние ще уважаваме Китай и се надяваме, че Китай ще ни уважава нас. Ще плаваме, където международното право позволява,“ цитира думите му китайското издание Global Times неговата китайска версия, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.

Ясно е, че Уолъс се надява да постигне две цели с изявлението си. Първата е да се тества реакцията на всички страни към бъдещото преминаване на британски военни кораби през спорните води на Южнокитайско море, а неясната концепция за „спорни води“ може да съдържа много конотации; второ, фрази като „уважение към Китай“ и „плаване там, където международното право позволява“ са равносилни на предварително уведомяване на Китай, което означава, че британската страна няма намерение да обижда Китай, така че КНР не трябва да го приема твърде сериозно. Разбира се, има още едно значение, а именно: дори да има някакъв вид нарушение, по -добре е китайската страна да го понесе ...

Това е поредната военноморска операция на британския флот след тази, по време на която разрушителят Defender бе насилствено изтласкан от Черно море от руския флот. По стечение на обстоятелствата, този път същият кораб следва британска ударна група в Южнокитайско море. На 23 юни именно този разрушител Defender нахлу в териториалните води на Русия в Черно море и руският флот незабавно го изгони. Там руските гранични сили се опитаха първо да принудят британски военен кораб да промени курса и дори го уведомиха по радиото, но, като не постигнаха резултат, изстреляха предупредителни изстрели. От въздуха руските бомбардировачи Су-24М хвърлиха бомби по курса на британския миноносец. Defender можеше само да избяга.

Напълно загубилите свое лице (според изданието-бел.ред.) британските военни се надяват този път да си възвърнат славата - да търсят конфликт в Южнокитайско море и да провокират друга голяма сила с помощта на своята ударна група самолетоносачи, "преминаваща през оспорвани води". Както британският The Guardian писа по време на инцидента в Черно море, „целевата аудитория“ на руско-британския конфликт не беше Кремъл, а Пекин, защото това лято британска ударна група самолетоносачи ще мине през Южнокитайско море. Британските военни обаче са много несигурни и изключително загрижени дали Китай ще предприеме някакви „крайни“ мерки срещу тях. В този случай британската армия ще бъде унижена за втори път и ще се превърне в подигравка. Може би точно това е целта на гореспоменатото изявление на британския министър на отбраната.

И така, какво може да направи Китай в отговор на пристигането на британска ударна група самолетоносачи? На първо място е необходимо да се потвърди отново, че в продължение на хилядолетия мирното мислене е дълбоко вкоренено в духовния свят на китайската нация и днес то все още е основната философия на Китай при регулирането на международните отношения. Второ, всичко зависи от специфичните действия на британската ударна група самолетоносачи. Ако тя стриктно се придържа към Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и прави „мирно преминаване“ през така наречените оспорвани води, тогава, както многократно е подчертавал говорителят на китайското външно министерство, навигацията в Южнокитайско море винаги е било свободна и Китай няма да възрази срещу преминаването на британските кораби. И обратно, ако британските съдове умишлено провокират Китай и нарушат основните норми на международното право и международните отношения, дори ако Обединеното кралство безкрайно декларира „уважение към Китай“, това ще бъде безсмислено. В момента инициативата за отговор е изцяло в ръцете на Китай.

По-специално, ако британска ударна група не спази съответните разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право, за да упражнява „мирно преминаване“ или открито навлезе в 12-милната зона, заобикаляща рифовете Спратли, това ще се счита чиста провокация и тогава Китай трябва да вземе пример от руснаците. От една страна, надводните кораби, патрулиращи във водната зона, трябва публично да се свържат с тях чрез радиокомуникация, а ако това не сработи добре, трябва да се използва сила: бреговата охрана трябва да принуди британските военни кораби, които провокативно са преминали границата, да напуснат бързо; от друга страна, китайските изтребители могат да представляват заплаха на малка височина и трябва да са готови да открият предупредителен огън. В същото време, по време на целия този процес, всичко трябва да бъде заснето на видео, за да не се даде възможност на „виновния“ първи да се оплаче.

Ако наистина Китай бъде принуден да направим такъв избор, практическото му значение ще бъде огромно:

Първо, сега, след като наскоро американски военни самолети летяха до Тайван, непрекъснато проверявайки долната граница на търпението на Пекин, Китай трябва да бъде още по -бдителен и да начертае „червена линия“, които не бива да бъдат пресичани – да се създаде ефекта „ удряйки планината, да изплаши тигъра". Второ, ударната група включва британския самолетоносач HMS Queen Elizabeth и американския кораб USS The Sullivans Burke – ракетен разрушител. Според обичайното им поведение е вероятно Великобритания да е начело на ударната група, а американският кораб да е отговорен за опити за провокации под формата на „съвместен удар“ срещу Китай и Пекин трябва да пресече тези така наречени „съвместни усилия“. Трето, по време на скорошен рейс британската ударна група многократно извършваше малки „мръсни трикове“. Това включва и съвместни военноморски учения с индийския флот. Освен това те подчертаха, че в бъдеще британските военни кораби ще присъстват постоянно в азиатско-тихоокеанския регион. Това е достатъчно, за да покаже, че те не са пристигнали с добри намерения и че действията им имат ясно изразено провокативен характер. Ето защо този път (според изданието-бел.ред) Китай трябва да посрещне „врага“ напълно въоръжен и в същото време да извърши подходящи тактически разгръщания, така че никоя страна или регион да не смее да подценява решимостта на Пекин да защитава своите законни права и интереси.