Експерименти за затъмняване на слънцето разделиха света на два лагера

В последните години темата за слънчевото геоинженерство – опитите да се контролира климатът чрез манипулиране на количеството слънчева светлина, достигащо до Земята, предизвика едновременно надежда у част от научната общност и притеснения сред политици, общественици и граждани. Въпреки че повечето експерименти са с ограничен мащаб и далеч от реалното променяне на климата, те породиха интензивни дебати за етиката, безопасността и бъдещето на подобни технологии.

Експериментът в Аламеда: малък опит, голяма полемика

През март 2024 година учени от Университета на Вашингтон започнаха тестване на иновативна технология за морско изсветляване на облаци на борда на историческия кораб USS Hornet в Аламеда, Калифорния. Устройството, наподобяващо голяма снежна оръдие, пръскаше фини капки морска сол във въздуха с цел изследване на това как могат да се усилят естествените облаци, за да отразяват повече слънчева светлина.

Експериментът обаче бе прекратен още през май 2024 година, след като градските власти откриха, че не са били предварително уведомени за провеждането му. "Не беше просто пропуск, че забравиха да уведомят града", каза кметът на Аламеда Мерилин Ези Ашкрафт, която научи за експеримента от статия в "Ню Йорк Таймс".

В юни 2024 година градският съвет на Аламеда единодушно отхвърли молбата на изследователите да възобновят опитите. Основните критики се фокусираха върху липсата на прозрачност и обществени консултации.

Научните аргументи и обществените опасения

Учените подчертават, че целта на подобни експерименти не е да променят времето или климата, а да разберат по-добре поведението на морските аерозоли за подобряване на климатичните модели. "Без широк обществен дебат подобни проекти ще срещнат висок отпор и недоверие", заключи професор Сикина Джина от Калифорнийския университет в Санта Круз.

От друга страна, критиците предупреждават за непредвидимите последствия от геоинженерните технологии. Организации като Центъра за международно екологично право и "Приятели на Земята" настояват за глобален мораториум върху подобни експерименти, като предупреждават, че "геоинженерството по дефиниция включва манипулиране на земните системи на регионално или планетарно ниво".

Затварянето на Harvard проекта и международните тенденции

През 2024 година бе официално прекратен и престижният проект SCoPEx на Харвардския университет, който планираше да тества стратосферно инжектиране на аерозоли в Швеция. Проектът също срещна силна опозиция от местни общности и международни организации.

Въпреки неуспехите, финансирането на геоинженерни изследвания продължава да нараства. Богати филантропи като наследничката на хотелската верига Hyatt Джей Би Прицкер и основателят на криптовалутната платформа Ripple Крис Ларсен продължават да подкрепят подобни проекти. Environmental Defense Fund обяви намерението си да финансира нови изследвания в областта.

Конспиративните теории и политическите реакции

Темата за геоинженерството стана обект и на конспиративни теории. През юли 2025 година американската конгресменка Марджори Тейлър Грийн обяви планове за законодателство, което да забрани "инжектирането, освобождаването или разпръскването на химикали или вещества в атмосферата с изрична цел промяна на времето, температурата, климата или интензивността на слънчевата светлина".

Грийн свързва геоинженерството с теории за "химични следи" и твърди, че правителството може да контролира времето. Тези обвинения бяха категорично отхвърлени от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, която обясни, че белите следи зад самолетите са естествени кондензационни следи от горещите изгорели газове, които се сблъскват с студения въздух на големи височини.

Европейският подход: повече регулации и контрол

За разлика от САЩ, Европейският съюз заема по-предпазлив подход към геоинженерството. Научните съветници на ЕС публикуваха скептична оценка, в която се твърди, че слънчевото геоинженерство не представлява жизнеспособно решение за борба с климатичните промени поради дълбоката несигурност и потенциалните рискове.

Великобритания обаче одобри ограничени експерименти под строг контрол. Британската агенция ARIA инвестира милиони паунда в програми за климатично охлаждане, включително морско изсветляване и изкуствено охлаждане на Арктика, но всички опити са с ограничен мащаб и под обществено наблюдение.

Бъдещето на климатичните технологии

Въпреки противоречията, интересът към геоинженерството продължава да нараства на фона на нарастващите климатични предизвикателства. Защитниците твърдят, че науката трябва да изследва всички възможни решения, докато критиците предупреждават за риска от отклоняване на вниманието от реалните решения – намаляването на емисиите на парникови газове.

Един от ключовите уроци от случилото се в Аламеда е необходимостта от прозрачност и обществено участие при провеждането на подобни изследвания. "Времето за тайни експерименти е отминало", коментира анализатор от Environmental Defense Fund. "Обществото трябва да участва в решенията за технологии, които могат да засегнат всички нас".

Дебатът за геоинженерството остава отворен, като научната общност продължава да търси баланс между необходимостта от иновации и отговорността към обществото и околната среда.