Пациентите са благодарни, но системата продължава да буксува

Близо 70 на сто от младите лекари, които ще се дипломират тази седмица от Медицинския университет – София, декларират намерение да останат и да работят в България. Зад тази оптимистична статистика обаче се крие задълбочаваща се пропаст между желанието на абсолвентите да лекуват у нас и възможностите, които здравната система реално им предлага. Докато университетът отчита успех, младите медици се готвят за сблъсък с бюрокрацията, ниските стартови заплати и концентрацията на ресурси единствено в столицата.

Битката за специализация

Доктор Трифон Попов, носител на престижния приз "Златен Хипократ" за отличен успех от следването, е лицето на новата вълна медици, избрали да не емигрират. Неговият избор е мотивиран от желанието да бъде полезен на обществото и вярата в качеството на българското образование.

"Избрах да уча най-хуманната професия, воден от желанието да помагам", споделя д-р Попов. Въпреки че владее чужди езици и има отворени врати към западни клиники, той избира трудния път на реализация у нас.

Реалността за колегите му обаче често е по-сурова. Данните показват, че "оставането в България" най-често означава оставане в София. Общинските болници в страната продължават да предлагат заплати, близки до минималните за страната, което принуждава младите специалисти да търсят работа в големите частни вериги или фармацевтичния сектор, вместо в държавната система, която има най-голяма нужда от тях.

Внос на кадри вместо реформа

На фона на кадровия дефицит, страната ни започва да разчита все повече на чуждестранни студенти, които припознават България като свой втори дом. Албар Дерефай от Палестина е един от тях. Завършил средното си образование в Англия, той избира българското медицинско образование и планира да гради кариера тук.

"Искам да помагам на българите, както те помагат на нас", заявява д-р Дерефай, който вече трупа опит като доброволец в кардиохирургията.

Неговата история, макар и вдъхновяваща, е изключение, а не правило. Мнозинството чуждестранни студенти напускат страната веднага след дипломирането, а тези, които остават, често се сблъскват със същите административни и финансови бариери като българските си колеги.

Икономическата цена на патриотизма

Въпреки позитивния тренд, системните проблеми остават нерешени. Липсата на ясна държавна политика за финансиране на специализациите превръща младите лекари в заложници на болничните директори. "Оставането" в България често е съпроводено с компромис – работа на две места или финансова зависимост от родителите през първите години на кариерата.

За пациенти като Янко Костов решението на лекари като д-р Попов и д-р Дерефай е лъч надежда. "Трябва да сме благодарни, че остават. Цялото семейство на доктора е в Лондон, а той предпочете да лекува българите", коментира пациентът.

Въпросът е колко дълго здравната система ще може да разчита единствено на ентусиазма и патриотизма на младите си кадри, преди икономическата реалност да ги принуди да потърсят терминал 2, както направиха хиляди техни предшественици.