Държавата пуска нови програми за превенция в училищата

Над 12% от българите във възрастовата група 15–64 години са употребявали наркотични вещества поне веднъж в живота си, което остава значително под средните нива за Западна Европа. Данните бяха отчетени по време на заседание на Постоянната комисия по здравеопазване към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), проведено в София на 13 март. Форумът събра представители на местната власт и държавните институции за обсъждане на новата Национална стратегия за борба с наркотиците 2026–2030 и кризата с медицинските кадри в училищата.

По време на дискусията беше подчертано, че темата за зависимостите често влиза в обществения дневен ред едва след фатални инциденти на пътя или в училище.

Силвия Георгиева: "На местно ниво се реализира голяма част от политиките, които засягат здравето, развитието и благополучието на децата и младите хора. За НСОРБ е особено важно да има професионален обмен на опит и добри практики."

Председателят на здравната комисия към сдружението очерта нуждата от строги протоколи при инциденти с ученици.

Дарин Димитров: "Трябва да имаме ясен алгоритъм за действие – как се реагира и как работят институциите, за да предпазим нашите деца. Разпространението на наркотични вещества се увеличава и затова превенцията е изключително важна."

Национална стратегия и нови мерки

Директорът на дирекция "Психично здраве и превенция на зависимостите" в НЦОЗА представи рамката на новата стратегия, която ще разчита на две основни направления – пресичане на трафика и активно намаляване на търсенето чрез образователни кампании.

Захари Зарков: "Стратегията ще включва две основни вертикални области на действие – намаляване на предлагането и разпространението на наркотични вещества и техните аналози, както и намаляване на търсенето чрез повишаване на ефективността на програмите за превенция, психосоциална рехабилитация и ограничаване на вредите."

Експертът допълни, че се подготвят две нови национални програми, насочени специфично към родителите на ученици между 10 и 15 години, както и към семействата на деца в риск. В училищата вече се прилагат програмите "Кодово име Живот" (за ученици от 5 до 7 клас) и "От връстници за връстници" (за гимназисти), които целят да намалят груповия натиск за употреба на забранени субстанции.

Ролята на семейството и училището

Експертите от столичния Превантивно-информационен център подчертаха, че кампанийният подход не дава дълготрайни резултати без системна работа на терен.

Росица Станулова: "Кампаниите сами по себе си трудно доказват ефективност – те по-скоро популяризират темата, но същинската превенция се осъществява чрез системна работа."

Деница Анастасова: "В нашата работа включването на родителите е задължително – не работим с деца, ако родителите не участват в индивидуални срещи, и това дава реални резултати."

Въпреки либералните тенденции в световен мащаб, страната ни запазва консервативен профил. Според данните на НЦОЗА политиката на нулева толерантност дава резултат, но децата са претоварени с невярна информация от социалните мрежи.

Александър Панайотов: "Живеем в един либерален свят, което също оказва влияние върху средата и поведението на младите хора. Добре е всяка община да има своя стратегия и програмен документ, който ясно да очертава целите и мерките ѝ."

Дигитална подкрепа и липса на кадри по места

От Държавната агенция за закрила на детето обърнаха внимание на новите рискове като райския газ, вейп устройствата и дизайнерската дрога, за които децата масово търсят информация в интернет.

Мария Беличовска: "Децата все по-често търсят информация онлайн, помощ чрез дигитални канали и подкрепа извън традиционните институции. Линията 116 111 предоставя безплатна и конфиденциална помощ за деца при емоционални затруднения, семейни проблеми, тормоз, насилие и онлайн рискове."

Един от най-сериозните проблеми за общините обаче остава кадровият дефицит. Анализ на НСОРБ, обхванал над 170 общини, показва сериозни затруднения при осигуряването на медицински сестри за детските ясли и училищните кабинети, голяма част от които вече са в надпенсионна възраст.

Нели Стайкова: "Целта ни беше да направим цялостен анализ на здравните услуги на местно ниво, да оценим наличния капацитет и да формулираме насоки за бъдещо развитие."

За справяне със здравните и социални предизвикателства общините вече могат да кандидатстват за финансиране на иновативни проекти по Европейската градска инициатива, където прагът на населението е свален на 25 000 жители, а размерът на съфинансирането достига 2 милиона евро на проект.