Безпътицата, която убива - система без ясна отговорност за катастрофите
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0

Шест министерства и четири агенции отговарят за безопасността, докато катастрофите продължават
След серията инциденти с тежкотоварни автомобили и смъртта на 12-годишната Сияна, въпросът за отговорността става все по-остър. В рамките на един празничен уикенд шест тежки катастрофи с тирове разкриха сериозни проблеми - както в пътната инфраструктура, така и в контрола на превозвачите.
Пътят между Радомирци и Телиш е с повишена концентрация на катастрофи с тежкотоварни автомобили. Една от основните причини е, че целият трафик за Дунав мост край Видин и Русе се пренасочва оттам, защото проходът Петрохан е затворен за тежкотоварни автомобили.
"В България пътищата са под всякаква критика, особено когато завали. Максималната скорост в този участък, аз съм професионален шофьор, и мога да заявя, че не е повече от 35 километра, въпреки че има в града разрешено 50," сподели Велислав Цветанов, професионален шофьор.
Пътна инфраструктура без адекватно планиране
Пътят Радомирци-Телиш никога не е бил проектиран за толкова сериозен трафик и върволица от тежки автомобили. Налице са всички условия за инциденти с висок травматизъм. Само за изминалия празничен уикенд са регистрирани шест катастрофи с тирове в този участък.
"Настилката е съвсем друга, аз си познавам машината, знам как се държи на съответната настилка там. В момента, в който влезем тука е по-добре да караме на лед, отколкото на мокър асфалт, не знам какво са положили," коментира Цветанов.
Гроздан Караджов, министър на транспорта и съобщенията, вижда проблема в поведението на шофьорите: "Катастрофите, които станаха с тирове бяха основно самокатастрофиране, тоест ако търсим причините за тях навсякъде на тахографите им открихме превишена скорост. Само, че тази превишена скорост не идва сама по себе си. Тя идва от този, който управлява."
Липса на координация между институциите
Транспортната политика се занимава с организирането, управлението и финансирането на различните видове транспорт. Според превозвачите обаче, обща концепция за тази политика у нас не съществува.
"Проблемът в нашата държава е, че липсва транспортна политика," категорична е Йоана Лалова, зам.-председател на Европейски транспортен клъстер. "Компетентността в хората, които трябва да създават транспортната политика липсва. Оттам нататък - това е транспортното министерство, нали. Съответно този министър беше и в регионалното министерство, ако добре помним. Тоест рязко се предава едното към другото. Ние имаме с едни и същи хора, правим едни и същи неща и очакваме различен резултат."
В отговор на зачестилите инциденти, премиерът Росен Желязков даде срок до края на юни за подобряване на ситуацията: "Последните инциденти по пътищата показват, че съществуващата организационна структура има потенциал, който не се използва. Реагира се стихийно, реагира се ситуационно като за целта набелязах няколко мерки. Ако в рамките на един месец не се види значителна промяна и то не от мен, а от обществото ще предложа структурна промяна."
Контрол, който не функционира
Един от най-сериозните проблеми е липсата на ефективен контрол върху спазването на правилата за движение и особено върху работното време на шофьорите.
"ДАИ както го наричат, всъщност това е изпълнителната агенция - спира един камион и установява, че има превишена скорост. Според вас, дали може да му състави акт за превишената скорост. Не, не може, това е отговорът. Те трябва да се обадят на пътна полиция," обяснява Йоана Лалова.
Контролът на скоростта е почти невъзможен в българските условия. Дали на магистралата или на междуградските пътища, максималната скорост за камиони, автобуси и автомобили е различна, а радарите не могат да отчетат превишение според категорията на превозното средство.
Статистика без анализ
Официалната статистика не прави разлика между катастрофите. Колко от ПТП-тата са с тежкотоварни автомобили и дали те са български или чуждестранни - никой не прави този анализ, въпреки че наредба Н-12 от 2019 година задължава обща комисия между вътрешното и регионалното министерство да обследва катастрофите според марката, модела и категорията на превозното средство.
"Освен, че знаем това, наскоро пуснахме по Закона за достъп до обществена информация, с която искахме да ни дадат статистика, колко ПТП са предизвикали професионалните шофьори под въздействието на алкохол или опиати. Отговорът знаете ли какъв беше от МВР - те не водят такава статистика," разкрива Лалова.
Скрити практики в транспортния бранш
"Двойни, даже тройни тахокарти. Тахокартата предполагам знаете какво означава - това е разрешението на шофьора, който може да управлява ежедневно камиона. Там има регламент и е доказано, че след осмия час вие сте неспособен да извършвате тази професия. Когато карате на две карти, означава, че вие сте превишили много тези 8 часа, вие сте карали 16," разкрива Велислав Цветанов.
Всички тези проблеми водят до ново явление - отказ на български водачи да изпълняват курсове в България. "Има водачи, които казват - ние ще започнем във вашата фирма, тоест, ние искаме да сме професионални водачи, ако не караме в България," споделя Йоана Лалова.
Човешката цена
Николай Попов, баща на загиналата Сияна, обобщава трагедията с горчиви думи: "Това показва тоталния банкрут на държавата по темата за пътната безопасност, тоталната безпомощност на държавата и тоталното незнаене и неможене, какво да се прави и в резултат на това незнаене и неможене виждаме всичко това, което се случва по пътищата в резултат на това държавата екзекутира заедно с един водач, рецидивист пътен, екзекутира дъщеря ми."
За да се спре "войната по пътищата" са нужни повече от лозунги и показни акции на полицията. Необходим е задълбочен анализ, който да разкрие истинските причини за катастрофите, а не да се ограничава до обичайното заключение "несъобразена скорост".