Имунните системи на бързоходците са в по-добро състояние.

Скоростта, с която ходим, може да предскаже риска от тежки заболявания, включително деменция, десетилетия преди да се появят симптомите, предаде БТА.

Оказало се, че мозъците и телата на 45-годишни участници, които ходят бавно, са се състарили повече в сравнение с тези на хора на същата възраст, които ходят бързо. Белите дробове, зъбите и имунните системи на бавноходещите също са в по-лошо състояние в сравнение с тези на бързоходците. Освен това е възможно бавноходещите да бъдат идентифицирани още на 3-годишна възраст, като за целта се използва тест за когнитивни способности.

"Това е впечатляващо, защото става въпрос за 45-годишни хора, а не за старци, които обикновено минават подобни тестове. Знаци за риск от заболяване е възможно да се открият на средна възраст с помощта на тест, свързан с ходене"заяви ръководителката на изследването Лине Расмусен от университета Дюк.

У бавноходещите било установено "ускорено стареене". Анализът показал също, че е възможно те да бъдат идентифицирани въз основа на изследване на мозъчните им функции в детска възраст. Резултатите на 3-годишни деца при изследване на коефициента на интелигентност, разбирането на език, моторните умения и емоционалния контрол могат да предскажат колко бързо ще ходят 42 години по-късно. "Лекарите знаят, че хората, които са прехвърлили 70-те или 80-те и ходят бавно, е възможно да умрат по-рано от ходещите бързо на същата възраст. Това изследване обаче обхваща период от предучилищна до средна възраст и констатира, че бавното ходене е сигнал за здравословни проблеми десетилетия преди навлизане в преклонна възраст", отбеляза Тери Мофит от Лондонския кралски колеж.

В изследването участвали 904 души от Дънедин, Нова Зеландия. Ядреномагнитният резонанс на мозъците им показал, че у онези, които ходят по-бавно, са по-малки обемът на сивото и бялото вещество и дебелината на кортекса. Те са също с повече малки лезии, свързани с увреждания на кръвоносните съдове. Лицата им също изглеждат по-състарени.