Двамата известни медици споделят своята лична история

Професор Тодор Кантарджиев и неговият син доцент Весел Кантарджиев разкриват детайли за личния си и професионален път в интервю за предаването „Тук и сега“. По информация на телевизия NOVA, двамата лекари обсъждат не само предизвикателствата на медицината, но и тежките моменти в семейството си пред водещата Деси Банова-Плевнелиева.

Традиция и избор на път

За доцент Весел Кантарджиев медицината никога не е била въпрос на избор, а естествено продължение на семейната традиция. От ранна детска възраст той знае, че ще облече бялата престилка.

„Вкъщи много малко теми не са били свързани с медицината. За мен никога не е стоял въпросът въобще какъв ще стана, като порасна“, споделя той.

Все пак младият лекар решава да тръгне по различна клинична пътека от тази на баща си. Признава, че е избрал друга специалност, за да избегне постоянните сравнения, които според него не биха били в негова полза.

Професионално израстване

След завършването на медицинското си образование, Весел Кантарджиев започва като доброволец във Военномедицинска академия, където по-късно е назначен за специализация.

„През тези две години стремежът ми беше каквото мога да науча колкото се може по-рано, тъй като колегите, с които работех по онова време, бяха изключителни специалисти. И продължавам да мисля, че не беше загубено време“, разказва доцентът.

От своя страна, професор Тодор Кантарджиев намира най-голямото си удовлетворение във факта, че синът му се е утвърдил като уважаван специалист. Според него връзката между учител и ученик в медицината е двупосочна.

„Имах доста докторанти. От тях научаваш много повече, отколкото всеки един от тях е научил от теб. И това е много важно, защото така се поставят едни основи“, категоричен е професорът, като допълва, че сблъсъкът със страданието на пациентите променя психиката на всеки млад лекар и го лишава от безгрижието.

Болката от голямата загуба

Освен за професионалните си успехи, двамата лекари говорят открито и за най-болезнения момент в живота им – загубата на съпругата и майката в тяхното семейство.

„Това беше много тежка загуба. Много позитивен човек, човек, който вярва в доброто и вярва, че нещата ще се поправят“, спомня си професор Кантарджиев.

„Обикновено един син е най-доброто копие на майка си. Надявам се и в нашия случай да е така“, допълва емоционално доцент Весел Кантарджиев. Въпреки болката, лекарите намират сили да продължат напред, черпейки радост от най-малкия член на фамилията – внука, който носи нова светлина в живота им.