С баница и прошка започваме Великденския пост

Традиционната българска баница е неизменна част от трапезата за Сирни Заговезни - един от най-важните празници в народния календар, който тази година отбелязваме на 10 март. Празникът, известен още като Прошка или Поклади, бележи последния ден преди началото на Великденските пости и се свързва с древния обичай за искане и даване на прошка.

Автентичната баница за Сирни Заговезни се отличава с редица особености, които я правят не просто ястие, а символ на празника. В миналото баницата за Сирни Заговезни задължително е съдържала монети или дрянови клонки, които са носели късмет и здраве през цялата година на този, който ги намери.

Рецептата за празничната баница включва основни съставки, които всяко българско домакинство има: 500 грама готови кори за баница, 400 грама сирене, 4 яйца, 200 милилитра кисело мляко, 80 милилитра олио и щипка сода бикарбонат. За по-автентичен вкус може да добавите и масло.

Стъпки за приготвяне

Пригответе плънката, като разбийте яйцата с киселото мляко, содата и олиото. Добавете натрошеното сирене и разбъркайте добре. Намаслете тава с размер 30 на 40 сантиметра. Редете корите, като между всеки два пласта слагате от плънката. За по-сочна баница, последната кора намажете с разтопено масло.

Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса около 30-35 минути до златисто-кафява коричка. След изваждане от фурната, покрийте баницата с кърпа за 10 минути, за да може да "отпочине" и да стане по-мека.

Според ентографското описание баницата за Сирни Заговезни не е просто храна, а символ на домашното огнище и семейното единство. Приготвянето и споделянето ѝ носи дълбок смисъл на помирение и нов духовен начин.

Според традицията, на Сирни Заговезни трапезата трябва да бъде богата, за да е плодородна годината. Освен баницата, задължително присъстват и халва, варени яйца, кашкавал, мляко и други млечни продукти, тъй като от следващия ден започват Великденските пости.

Интересен е и ритуалът с "хамкането" - връзване на бяло варено яйце или халва на конец, което най-възрастният в семейството върти над трапезата, а останалите се опитват да "хамкат" (захапят) с ръце зад гърба.

В различните региони на страната рецептата за баницата има свои вариации. В някои части на Тракия добавят леко запържен лук към плънката, докато в Родопите предпочитат баницата да е по-сладка, с добавка на захар към сиренето.

Независимо от регионалните различия, ритуалът на прошката остава непроменен - младите искат прошка от по-възрастните, целуват им ръка, а те отговарят: "Простено да ти е, от мен прошка, от Бога здраве".