Впечатляващ концерт на Софийската филхармония в Букурещ

Стотици представители на българската диаспора в Румъния и множество дипломати се събраха в Румънския Атенеум в Букурещ, за да отбележат 3 март с тържествен концерт на Софийската филхармония. Събитието, проведено под инициативата на българския посланик в северната ни съседка Н. Пр. Радко Влайков, започна с изпълнение на химните на България, Румъния и Европейския съюз.

Поканата към Софийската филхармония дойде след изключителното ѝ представяне в същата зала през март миналата година. Сред официалните гости от Русе бяха представители на Областната администрация, заместник-кметът Димитър Недев, изпълнителният директор на Асоциация „Еврорегион Данубиус" Лили Ганчева, носител на орден на президента на Румъния, както и Негово Преосвещенство Макарий, Гавиницки епископ и викарий на Русенския митрополит дядо Наум.

Под диригентската палка на маестро Найден Тодоров музикантите представиха „Нестинарски танц" от Марин Големинов, Третия концерт за пиано от Панчо Владигеров със солист Георги Черкин и Симфония номер 1 от Веселин Стоянов, изправяйки няколко пъти публиката на крака. По думите на ръководството на Областната управа, инициативата на българската мисия успява да представи по един докосващ начин българската уникалност, историческите връзки и европейската ни принадлежност.

Българската следа в Букурещ

В своето обръщение посланик Влайков подчерта важността на мястото, където се провежда събитието: „Няма по-подходящо място от световноизвестната сграда на Румънския Атенеум в центъра на Букурещ, за да отбележим с дълбоко удовлетворение голямото разнообразие на вековните връзки на българи и румънци, особено през втората половина на XIX век".

Дипломатът акцентира върху българския принос в историята на самата сграда, припомняйки, че Евлоги Георгиев през 1886 година дарява 200 000 леи в злато за изграждането на Атенеума. Посланикът обърна внимание и на друга българска следа в румънската столица - „Солаковият хан", който е бил седалище на революционната борба на българите и в различни периоди е бил обитаван от Васил Левски, Христо Ботев и Георги Раковски. Там се е помещавала и печатницата, където Любен Каравелов е издавал вестниците „Свобода" и „Независимост", както и списание „Знание".

„Приветстваме горещо инициативата на Община Букурещ за възстановяване на „Солаковия хан" и превръщането му в „Общинско културно пространство". Изразявам специална благодарност към кмета на Букурещ Никушор Дан за неговото съгласие значителна част в бъдещия „Солаков хан" да бъде отделено на историята на българското присъствие в Хана, в Букурещ и в Румъния през втората половина на XIX век", отбеляза Радко Влайков.

Стратегическо партньорство между България и Румъния

Посланикът припомни, че наскоро се навършиха две години от подписването на декларацията за стратегическо партньорство между България и Румъния. „Въпреки относителните ограничения, налагащи се от поредицата предсрочни парламентарни избори в България и от провеждането на четири различни избори в Румъния през 2024 година, двете страни съумяхме да постигнем най-висока динамика, многообразие и задълбоченост в нашите отношения", каза дипломатът.

Той определи сътрудничеството между България и Румъния в сферата на сигурността и отбраната като най-силно развитото в последно време, а това в енергетиката като отлично. Радко Влайков подчерта значението на скоростта, с която България и Румъния, заедно с Гърция, ще изградят мултимодален коридор, включващ пренос на енергоносители, шосейна, железопътна и дигитална инфраструктура.

След пълното присъединяване на двете страни към Шенген данните от първите два месеца на 2025 година вече показват положителното влияние за бизнеса, туризма и контактите между българи и румънци. „Румънските туристи продължават да са на първо място сред чуждестранните туристи, посещаващи България, а българските – на първите места сред чуждестранните граждани, посещаващи Румъния. Румъния е на второ място сред външнотърговските партньори на България, а България – сред първите 4-5 чуждестранни партньори на Румъния", заяви Радко Влайков.

В края на речта си посланикът благодари на сънародниците си, че пазят българския език, бит, обичаи и традиции, и на народния представител на Българското национално малцинство в Камарата на депутатите на Румъния Георги Наков, че ги представя достойно в румънския парламент. Обявено бе и откриването на второ почетно консулство на България в Румъния - в Клуж Напока, където Щефания Берчу ще бъде почетен консул.

Румънската перспектива

В отговор Руксандра Иван, държавен секретар, предаде обръщение от името на румънския премиер Марчел Чолаку: „Силата на двустранното ни партньорство беше допълнително демонстрирана чрез съвместните ни усилия в процеса на присъединяване към Шенген. Използвам възможността да изразя дълбоката си благодарност за непоколебимото сътрудничество на България, което изигра решаваща роля за постигането на тази обща цел".

Иван подчерта, че напредъкът по проекти като инициативата "Fast Danube" и изграждането на трети мост над река Дунав остават водещи приоритети. Тя цитира румънския филолог Йоан Богдан: „В продължение на 13 века румънци и българи са живели от двете страни на река Дунав, пресичайки последователно водите на старата река, винаги, за да си помагат".

Държавният секретар изрази убеденост в способността на двете страни да продължат да укрепват сътрудничеството си, включително по отношение на засилването на единството в Европейския съюз и подкрепата за Украйна, Република Молдова и Западните Балкани.

Приветствие бе отправено и от Лука Никулеску, държавен секретар в Министерството на външните работи на Румъния, който пожела просперитет и стабилност на региона и изтъкна ролята на посланик Влайков за развитието на двустранните отношения.

Гостите на приема имаха възможност да чуят и видеопослание от българския премиер Росен Желязков към всички посланици на България по света. „Днес България има 76 посолства, 7 постоянни представителства, 19 генерални консулства и 120 почетни консулства по света. Те поддържат приятелствата ни с други народи и укрепват глобалните връзки между българите", каза министър-председателят.

По-късно бяха показани и снимки на румънския парламент, осветен в цветовете на българския трибагреник, като символ на добросъседските отношения между двете страни.