Страната ни остава на европейското дъно по рециклиране

През изминалата седмица светът отбеляза за четвърти път Международния ден на нулевите отпадъци, чиято цел е насърчаване на устойчивото потребление и справяне с глобалното замърсяване. На фона на европейските усилия обаче, България и значителна част от балканските държави продължават да изпитват сериозни затруднения в управлението на сметта. Въпреки приетите национални цели за драстично намаляване на депонирането, реалните резултати поставят страната ни сред най-слабо представящите се в Европейския съюз.

Според актуалните данни на Евростат, държавите в Европа произвеждат средно по 177,8 килограма отпадъци от опаковки на човек годишно, като над 35 килограма от тях са чиста пластмаса. В същото време седем европейски държави, сред които Белгия, Италия и Нидерландия, вече са постигнали стратегическата цел за 2030 година да рециклират минимум 70 процента от опаковките си.

Скромните резултати у нас

България категорично остава на дъното в статистиката. Официалните данни показват, че страната ни успява да рециклира едва 16,7 на сто от общите си отпадъци, при средно ниво за ЕС от близо 48 процента.

Заместник-кметът по екология на Столичната община Николай Неделков очерта мащаба на проблема, отбелязвайки, че "под 20 процента от битовите отпадъци се рециклират у нас". В същото време националните амбиции са до 2035 година този дял да скочи над 65 процента, а изхвърлянето на сметища да спадне до едва 10 на сто. Статистиката става малко по-оптимистична единствено при отпадъците от опаковки, където страната ни отчита над 58 процента преработени материали, макар и отново да изостава от европейското средно ниво, което гони 67 на сто.

Словенският модел и таксата смет

На Балканите абсолютният отличник е Словения. Държавата рециклира почти 60 процента от отпадъците си и над 73 на сто от опаковките си, изпреварвайки редица западноевропейски икономики.

Успехът там се дължи на стриктното разделно събиране още в домакинствата и на железния принцип "замърсителят плаща". Гражданите разделят боклука на биоразградим, хартия, пластмаса, стъкло и текстил. Таксата смет се формира директно на базата на създадения смесен отпадък – колкото по-съвестно разделяш, толкова по-ниски са сметките. Подобна система, обвързана с финансови стимули и депозити за опаковки, се внедрява с променлив успех и в Хърватия, където глобите за неспазване на правилата достигат до 250 евро за физически лица.

Буксуващи реформи при съседите

Картината в останалата част от полуострова разкрива тежки структурни дефицити. Северна ни съседка Румъния рециклира едва 12 процента от отпадъците си. Там цели 88 на сто от събрания боклук отива директно на сметищата, въпреки заплахата от солени санкции от страна на Европейската комисия. Едва в края на 2023 година страната въведе работеща депозитна система за пластмасови и стъклени бутилки срещу ваучери за отстъпка в магазините.

Гърция също изостава критично, преработвайки под 20 процента от боклука си, като основната част от него се депонира. Южната ни съседка едва наскоро стартира изграждането на национална мрежа от автомати за прибиране на пластмасови бутилки. В Турция пък рециклирането е заложено като ключова държавна политика чрез мащабната програма "Нулеви отпадъци", която успява да обхване стотици хиляди сгради, но въпреки това огромни количества отпадък продължават да заливат депата.Изключително тревожна е ситуацията в страните извън Европейския съюз. В Сърбия, Черна гора и Албания делът на рециклираните материали се движи между 3 и 15 процента, а незаконните сметища са хиляди. В Северна Македония и Босна и Херцеговина статистиката отчита пренебрежимо малки нива около нулата, като почти цялото количество произведен боклук потъва безвъзвратно в околната среда.