Навършват се 31 години от обявяването на Националния ден на психолога у нас

На 4 април България отбелязва Националния ден на психолога – празник, учреден през 1995 година в чест на специалистите, които се грижат за менталното здраве на обществото. Тяхната роля се оказва особено критична в онкологичните отделения, където според актуалната статистика на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), всяка година над 35 000 българи чуват тежката диагноза. В Комплексния онкологичен център (КОЦ) - Русе, тази невидима емоционална битка се води всеки ден, подкрепена от усилията на клиничния психолог Елена Лазарова.

Страхът и надеждата в една стая

В онкологичната клиника времето тече по различен начин – между изследванията, очакването на резултати и въпросите без лесни отговори. Според Елена Лазарова, силата за справяне идва най-вече от самите пациенти. "В ежедневната си работа виждам колко много достойнство, смелост и любов към живота има в хората, дори когато преминават през тежки изпитания", споделя специалистът.

Тя подчертава, че пациентите най-често изпитват смесица от страх, несигурност, гняв и объркване, но същевременно показват огромна вяра и благодарност. "Понякога пациентите казват: „Не знам как да го обясня“. И тогава започваме заедно да търсим думи за това, което се случва с тях", добавя Лазарова.

Уроци по уязвимост

Един от най-силните моменти в практиката на психолога е трансформацията на обезверения човек. По думите ѝ, промяната често настъпва тихо – с признанието "Вече мога да дишам по-спокойно", или само с един поглед, в който си проличава, че болният вече не е сам със страха си.

"Пациентите ме учат, че силата на човек често се проявява именно в уязвимостта, когато си позволи да говори за страха си, да поиска помощ или просто да бъде честен със себе си", категорична е Елена Лазарова. Тя допълва, че диагнозата често напомня на хората колко ценни са малките неща – времето с близките, спокойните моменти и усещането за свързаност.

Възвръщане на контрола

Ролята на психолога в "КОЦ - Русе" не е да предлага готови медицински или житейски решения, а да създаде безопасно пространство без осъждане. Процесът започва със свързването на пациента със собствените му ресурси, което води до реално намаляване на тревожността.

"Надеждата не означава отричане на трудността. Тя е способността да се виждат възможности и смисъл, дори когато ситуацията е несигурна", обяснява психологът. За да запази собствената си емоционална устойчивост сред тежките съдби, тя разчита на професионална супервизия и ясно поставяне на лични граници, без да губи емпатията към преживяванията на отсрещния.

В Деня на психолога, посланието на Елена Лазарова към всички, борещи се с тежко заболяване, остава недвусмислено: "Не сте сами. Позволете си да търсите подкрепа и да говорите за това, което чувствате. Помнете, че вие не сте вашата диагноза. Вие сте много повече".