Атина Трайкова - “мъжкото момиче“ в униформа с вродена чаровност

0

Те са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място.

Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират страни, в които най-елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук, пише TrafficNews в новата си рубрика "Различните млади" .

Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня

с тръба зове свойте братя: всички на оръжие! 

Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство, всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце и българско име,

да препаше тънка сабя, знаме да развие!

Патриотичната песен "Вятър ечи, Балкан стене" на Добри Чинтулов е сред любимите на Атина Трайкова. 

Тя е на 20 години и родом е от град Берковица. Завършила е Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“ в град Монтана, където е изучавала английски и руски език. В момента, г-ца Трайкова е курсантка в Национален военен университет „Васил Левски“, град Велико Търново и се чувства горда с избора си.

Атина описва себе си като човек, който цени традициите и обича родното. Харесва поезията, както и рециталите, изпълнени с чувство и патос.

Не случайно, избрахме да направим интервю с бъдещата жена офицер именно днес на 6-и септември - една от бележитите дати в историята на България, когато по традиция празнуваме обединяването на Княжество България и Източна Румелия.

- Кога осъзна, че искаш да станеш военнослужещ?

Винаги съм харесвала военните филми и книги. Спомням си, когато бях малка, предпочитах баба да ми пее патриотични и маршови песни, а любимите ми такава бяха „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Хубава си моя горо“.  Между детските ми плюшени играчки, барбита и принцеси, място винаги намираха малки войничета и танкове. След време да бъда офицер се превърна в моя мечта, затова избрах да се обучавам в Националния военен университет „Васил Левски“.  Днес съм горда с избора си.

- Каква е специалността, която изучаваш в университета?

Специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво”, със специализация „Разузнаване“  и гражданска специалност „Национална и регионална сигурност”.

- Кой курс си и какво е най-ценното нещо, което си научила за този период?

Сега ще бъда втори курс. Първата година в университета не ми беше лесно, каквото е и всяко ново начало в живота. За пръв път се „откъснах“ за по-дълго време от семейството ми, започнах изцяло нов начин на живот, заобиколена от нови хора. Не съжалявам за това, а напротив – радвам се. Успях да науча много нови неща, свързани с бъдещата ми професия. Станах по-дисциплинирана, по-отговорна, дори и по-целеустремена.

Университетът възпитава в патриотизъм, помага за формирането на личността, с различни умения и знания. Командирите ни имат подход към нас и дават личен пример, който ни помага да се осъзнаем, да бъдем мотивирани и да постигнем желаните резултати, както и поставените цели.

- Как преминават първите часове на деня ти?

Ранно пиле, рано пее. Спазваме установеното разпределение на времето -  сутринта започва с физически упражнения, които са задължителни, следва закуска и по-късно започват учебните занятия.

- Има ли забрани, които трябва да спазвате?

Разбира се, има такива и някои от тях  са: “на военнослужещият е забранено да разгласява факти, представляващи класифицирана информация“; „да отказва изпълнението на служебните си задължения и на военната клетва по религиозни мотиви“; „да нарушава законите и обществения ред в страната“; Когато е с униформа, на военнослужещият се забранява: „да носи други украшения, знаци и емблеми освен утвърдените за носене с униформата“.

- Би ли участвала в мисия, някъде в чужбина?

Мисиите зад граница са доста опасни. Все още ми е рано да мисля за такива, но ако някой ден се наложи, бих участвала, въпреки риска, стига да се чувствам достатъчно добре подготвена, защото там отговорностите са големи и не бива да се допускат дори минимални грешки.

- Полагала ли си военна клетва и как преминава процеса?

Да. На 12 октомври 2018г. положих военна клетва в Университета. Полагането на военна клетва е ритуал, с  който военнослужещият дава в тържествена обстановка обещания за вярност към народа и Родината. На тържеството се канят официални лица и близките на полагащите военна клетва. Ритуалът преминава в следната последователност: посрещане на бойното знаме от строя, високопоставен гост приема строя и поздравява участниците, знамето застава пред строя, командващият клетвата чете, а полагащите повтарят текста завършвайки с думите: ,, За войнската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се! ". Всеки един преминава под знамето, целува го, и се подписва в клетвения списък, който се съхранява за вечни времена. След това се пее" Химн на Република България " и ритуалът завършва с преминаване в тържествен марш.

- Кой е любимият ти предмет, който изучаваш?

Предполагам за повечето хора е известно, че курсантите в НВУ се обучават и получават образователно-квалификационна степен „бакалавър” по две специалности – гражданска и военна. При завършването на курсантите след пет одишен период на обучение, се присвоява първото офицерско звание „лейтенант“. Изучаваме много и различни предмети, трудно би ми било да определя любим такъв.

- Това, че си жена сред толкова мъже помага или пречи в попрището, което си избрала?

Жените в нашият университет са значително по-малко от мъжете, което е може би нормално. Не знам дали това помага или пречи, но лично мен ме мотивира – да се изправям смело пред трудностите и да бъда „мъжко момиче“.

- Как си настройваш психиката, че в някой момент животът ти може да бъде застрашен?

Всеки, който е поел по този път, знае че в някой момент, животът му може да бъде застрашен. Това не ме плаши, готова съм да направя нужното за един по-спокоен и сигурен живот. „Работата“ на един военнослужещ, не е само да защитава границите на нашата страна. Когато има природни бедствия и аварии, всеки е готов да се включи в потушаването им и да подаде ръка на пострадалите, да помогне и спаси човешки живот. Не съм участвала все още в подобни акции, но се надявам някой ден, когато това се наложи, да бъда смела и безстрашна, да успея да помогна с каквото е нужно.

- Възможно ли е жена въпреки военните дрехи да бъде привлекателна?

Красотата на жената не е само външният ѝ вид. Напротив, тя е съвкупност от силата на духа, от нейната независимост, от способността да си поставя цели, които може да изпълни  и не на последно място – чаровността, която е вродена на всяка една от нас.

- Има ли козметични процедури, които вече не поддържаш, защото пречат на учебния процес?

Винаги съм обичала начина, по който изглеждам. Всяко мое несъвършенство приемам като черта, която все пак ме прави обикновен човек. Чувствам се достатъчно уверено както с грим, така и без. В Университета не можем да си позволим слагането на много грим, различни прически, нещата които едно момиче прави почти всеки ден, но така свикваме с естествения си вид. В ежедневието си използвам лек крем за лицето и безцветен гланц, а фризьор посещавам само за промяна на дължината на косата ми.

- Как родителите ти приеха това твое решение?

Семейството ми винаги ме е подкрепяло във всички мои решения. Баща ми често ми е казвал, че е важно за едно дете да учи и работи, да има реализация, но най-важното е  не да преследва мечтите на родителите си, а да се развива се в насока, която го влече.

- С кого би искала да се смениш за един ден и защо?

Харесвам живота си, въпреки трудностите, които съм имала, оценявам труда си, както и този на семейството ми, да възпитат жена, която има уважение към другите. Причината, поради която не бих сменила живота си, дори и за час, е че не всичко е такова, каквото изглежда. През погледа на някого, нечии живот може би изглежда перфектен, но всеки от нас има проблеми и спънки, с които трябва да се справя в ежедневието си.

- Как би се описала с 3 позитивни и 3 негативни думи?

Веднага в съзнанието ми изплуват трите позитивни думи, с които бих се описала, а именно: човечност, общителност, отговорност. За негативните, също не е трудно, защото съм човек, който понася критиката: емоционално резервирана, понякога твърдоглава (трудно отстъпвам от мнението си),  прекалено рационална на моменти.

- Как си представяш живота си след 10 години?

Въпреки че е напред във времето, на себе си пожелавам да бъда жива и здрава, в служебен план се виждам все още в униформа, а в личен – семейна.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

През свободното си време обикновено почивам , чета, старая се да обогатявам общата си култура,  чувам се със семейството ми и близките ми приятели. Когато съм вкъщи, помагам на баба и дядо с къщната работа, а след това разговаряме дълги часове и се наслаждаваме на заслужената почивка. Излизам с приятели, разхождам се, забавлявам се, като цяло  - ежедневието на млад човек.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Аз съм вегетарианец втора степен!
- Как така?
- Кравата яде трева, аз ям кравата!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари