В деня на Свети Архангел Михаил отправяме молитви за закрила на семействата си

Българската православна църква отбелязва Архангеловден тази неделя, 8 ноември, в чест на Свети Архангел Михаил като вожд на небесното войнство в борбата срещу злото. Празникът е един от най-големите през есента и събира семействата около традиционната трапеза, тъй като имен ден празнуват носителите на повече от 50 популярни български имена.

Според християнската традиция всеки покръстен човек има свой личен ангел-пазител. Небесният закрилник се моли за вярващия пред Бога, предпазва го от житейски беди, насочва го към добри дела и скърби, когато човекът извършва грехове. В празничните си молитви християните молят своя невидим наставник да ги избави от напасти и да пази душите и телата им.

Поверията за ябълката и горчивата чаша

В българския фолклор Свети Архангел Михаил заема специално място сред братята светци-юнаци, които някога си поделили света. На него му се паднала тежката задача да прибира душите на мъртвите и да ги отвежда в отвъдното, заради което народът го нарича още Душевадника или Вадидушника. В старите предания той е описван като красив млад мъж със сабя или нож в ръка, който се явява в последния земен час на човека.

С идването на архангела са свързани едни от най-устойчивите народни вярвания за края на земния път. Според поверието, ако човек издъхне с усмивка на лицето, това е знак, че Архангел Михаил му е подал златна ябълка — символ на лека смърт и спокойна раздяла със света. Когато обаче умиращият си отива в тежки мъки, старите хора казват, че светецът му е поднесъл горчива чаша.

След като отдели душата от тялото, небесният пратеник я отвежда в отвъдното при Свети Петър. Двамата светци поставят на везни всички добри дела и грехове на починалия, за да определят дали пътят му продължава към Райската градина, или към вечните мъки на Ада. От изданието уточняват, че разказите за ябълката, горчивата чаша и претеглянето на греховете са част от българската народна митология, а не от официалния православен канон. Въпреки това хората вярват, че почитта към светеца носи здраве, дълъг живот и лека смърт за цялото семейство.

Обреден хляб и курбан на трапезата

Празничният цикъл започва още в съботата преди Архангеловден, когато се отбелязва Архангелова задушница. На този ден близките посещават гробовете на починалите, палят свещи и раздават храна за помен на душите им. В народния календар периодът около 8 ноември бележи също началото на студения сезон и настъпването на Мратинците и Вълчите празници.

В самата неделя в храмовете в цялата страна се отслужват тържествени литургии, а в домовете се организират общи семейни трапези и се коли курбан в чест на светеца. Централно място на масата заема специалният обреден хляб, известен в различните краища като „рангелово блюдо“, „рангелов хляб“ или „боговица“. Питата задължително се разчупва с благословия и се раздава между близките за здраве и благополучие.

Традиционното меню за Архангеловден включва ястия от овнешко, шилешко или пилешко месо, домашен гювеч, варено жито, боб и овнешка пастърма. На трапезата се поставят още червено вино, ябълки и други сезонни есенни плодове.

Всички именици на осми ноември

Архангеловден се нарежда сред празниците с най-много именици в България. На 8 ноември черпят всички, които носят името на предводителя на ангелите, както и десетки производни форми от разширения народен календар.

Празник в неделя имат Ангел, Ангелина, Ангелинка, Архангел, Ангела, Ангелин, Ангелко, Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Емилиян, Емилияна, Лина, Мила, Миладин, Милан, Милана, Миланка, Милен, Милена, Мильо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Михо, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан и Серафим.