Безработицата може да срине потребителското търсене

Бързото навлизане на изкуствения интелект в глобалния бизнес през май 2026 година може да провокира сериозен срив на цените и последваща трудна за овладяване дефлация, съобщават в свой мащабен анализ от финансовия портал "Money.bg". Технологичната революция вече оптимизира логистиката, застрахователните услуги и управлението на ресурсите до съвършенство. На пръв поглед пълната дигитализация изглежда като облекчение за потребителите, но водещи световни икономисти предупреждават за скрити макроикономически заплахи, които могат да променят пазара на труда и стабилността на доходите, включително и у нас.

Защо евтините стоки плашат банкерите

Устойчивото поевтиняване на стоките и услугите, известно като дефлация, се оказва много по-коварен и труден за решаване проблем от високата инфлация. Според официалните позиции на Международния валутен фонд, срещу високите цени централните банки могат лесно да противодействат чрез повишаване на лихвените проценти.

Когато обаче цените започнат да падат неконтролируемо, финансовите инструменти бързо се изчерпват, тъй като лихвите не могат да бъдат сваляни безкрайно под нулата. Историческият пример с Япония от 90-те години на миналия век показва как страната влезе в дефлационна спирала след спукването на имотния балон. Местната централна банка занули лихвите и отпечата трилиони йени, но икономиката остана в застой в продължение на близо 30 години, тъй като потребителите просто спряха да харчат с очакването за още по-евтини стоки.

Рискът от тежка дългова тежест

Експертите от "Tax Research Unit" обръщат внимание на друг съществен проблем – дълговете на хората и бизнеса не се свиват паралелно с падането на цените. Ако досега високата инфлация изяждаше близо 250 евро от средната заплата, то при дефлация заплатите на служителите падат, но вноските по кредитни карти, ипотеки и заеми остават абсолютно същите. По този начин реалната тежест на дълга нараства драстично, което може да доведе до вълна от фалити.

Анализаторите от финансовия конгломерат "Citi" предупреждават, че масовото внедряване на софтуерни алгоритми крие риск от задействане на опасна икономическа спирала. Изкуственият интелект съкращава служители, безработните спират да потребяват, фирмите режат още разходи и така общото търсене се свива автоматично. Изследователите отбелязват, че "навлизането на изкуствения интелект в крайна сметка може да доведе до по-висока безработица и след това да тласне икономиката по дефлационен път".

Оптимизмът за растеж от седем трилиона долара

Не всички финансови експерти обаче споделят черните прогнози за икономически апокалипсис. Историята показва, че технологиите рутинно трансформират цели сектори, след което пазарът намира нов баланс. В началото на ХХ век технологията за бързо замразяване на храни свива заетостта в земеделието от 40% на едва 2-5%, но отваря милиони нови работни места в други индустрии.

Икономистите от "Goldman Sachs" изчисляват, че генеративният изкуствен интелект има потенциала да повиши производителността на труда в САЩ с около 1,5 процентни пункта годишно в рамките на едно десетилетие. Това би увеличило глобалния брутен вътрешен продукт със 7%, което се равнява на близо 7 трилиона долара.

От Международния валутен фонд също определят дигитализацията като "най-добрия шанс за разхлабване на ограниченията пред предлагането, които в момента забавят икономическия растеж". Поради тази причина пазарите на облигации залагат по-скоро на сценарий за "добра" дезинфлация – плавно намаляване на темпа на инфлация чрез по-висока производителност, а не на пагубна дефлационна криза.