Американските компании изтеглят милиарди евро от пазара

Американските технологични корпорации насочват над 900 милиарда евро (1 трилион долара) към развитието на изкуствен интелект и вече се конкурират директно с европейските правителства за един и същ инвестиционен капитал на пазара на еврооблигации, пише Ник Мартин в анализ, публикуван в "Капитал". Огромното търсене на заемен ресурс от страна на технологичния сектор създава риск от по-високи лихви за държавите, бизнеса и общините на Стария континент.

Вълна от корпоративен дълг за милиарди

Мащабната надпревара за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект принуждава най-големите технологични компании, наричани хиперскейлъри, да търсят все повече външно финансиране. От началото на 2025 година четири от петте водещи корпорации в сектора - Amazon, Alphabet, Meta и Oracle, са емитирали облигации за около 250 милиарда долара, показват изчисленията на AI Industry Reviews. Към тази сума се добавят и продадени дългови книжа на европейския пазар за още 37 милиарда евро. Съвсем наскоро към тази вълна се присъедини и Microsoft с емисия облигации на стойност 25 милиарда долара.

Апетитът за свеж капитал ще продължи да расте с бързи темпове. Прогнозите на инвестиционната банка Goldman Sachs сочат, че през следващата година общият обем на новите продажби на облигации от технологичните гиганти в сектора на изкуствения интелект ще достигне 420 милиарда долара. Финансовата група ING изчислява, че около 60 милиарда евро от този нов дълг ще бъдат пласирани директно в единната европейска валута.

Икономисти от Европейската централна банка вече предупредиха, че масираното навлизане на американските технологични корпорации на пазара на еврооблигации може да затрудни достъпа до финансиране за останалите компании и икономически сектори. Според експертите на финансовата институция съществува реален риск от "потенциален преносен ефект към сегмента на държавните и наднационалните облигации". На практика това означава, че националните правителства, както и международни институции като Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка, ще бъдат принудени да плащат по-високи лихви, за да теглят нови заеми.

Натиск върху европейските държави и заводите

Експанзията на технологичния дълг идва в труден момент за големите икономики от еврозоната като Франция, Германия и Италия. През последните месеци доходността по техните държавни облигации се повиши рязко, което вече натоварва сериозно публичните им финанси. През миналия месец цената на заемния ресурс за правителствата и компаниите отново скочи едновременно, тласната нагоре от поскъпването на енергията покрай войната с Иран и от политическата криза във Франция.

Виктор Хьорт от френската банка BNP Paribas определя случващото се на пазара като "изобилие от облигации". По неговите думи присъствието на хиперскейлърите на пазара на еврооблигации е "вече достатъчно голямо, за да създаде конкуренция" както вътре в самия корпоративен сектор, така и "между корпорациите и правителствата за наличните фондове с фиксирана доходност". Става въпрос за големите инвестиционни фондове, които купуват предимно облигации с редовна лихва и чийто свободен капитал не е неограничен.

Обикновено във времена на геополитическа и икономическа несигурност инвеститорите търсят сигурност в държавните ценни книжа, което сваля разходите по обслужването на публичния дълг. Сега обаче ситуацията е различна. Още миналата седмица от Goldman Sachs предупредиха, че растящите разходи за лихви вече подяждат печалбите на европейските компании. Изправени пред директната конкуренция на високодоходните технологични облигации, фирмите в Европа могат да бъдат принудени да орежат инвестициите си в нови заводи, оборудване и развойна дейност, както и да намалят дивидентите за акционерите си, за да успеят да обслужват старите си кредити.

Сметката стига до общините и данъкоплатците

Финансовият натиск не се ограничава само до централните правителства и големия бизнес. Европейските градове и региони, които разчитат на заеми за изграждане и поддръжка на училища, градски транспорт и базова инфраструктура, също попадат под ударите на технологичния бум.

Тазгодишно проучване за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обхващащо местните пазари на облигации в Белгия, Германия, Испания, Швеция и Канада, разкрива пряка връзка между новите технологии и цената на парите. Данните показват, че в регионите, където изкуственият интелект навлиза най-бързо - измерено през дела на свободните работни места в сектора - разходите за заемно финансиране на местните власти трайно се повишават.

Макар корпоративните облигации за изкуствен интелект да не са единствената причина за фискалните затруднения в Европа, планираните нови емисии за милиарди евро през следващата година ще засилят допълнително напрежението на дълговите пазари. Така европейските данъкоплатци рискуват да плащат по-скъпо за държавния и общинския дълг на собствените си страни, финансирайки косвено технологичния бум от другата страна на Атлантика.