Щедрите социални системи достигат предела на данъчното облагане в Европа

Франция, Италия, Австрия и Белгия рискуват да изчерпят напълно възможностите си за допълнително финансиране на пенсиите преди 2050 година, ако не променят настоящите си социални политики. Това показва мащабно икономическо изследване на учените Буркхард Хеер, Вито Полито и Майкъл Р. Уикенс, публикувано в изданието Oxford Bulletin of Economics and Statistics през май 2026 година и цитирано от Money.bg. Докладът оценява доколко европейските правителства могат да продължат да разчитат на облагането на труда, за да покриват растящите си разходи за възрастното население.

Резултатите поставят европейските кабинети пред тежка дилема как да изпълнят социалните си обещания, когато броят на пенсионерите расте непрекъснато, а пространството за събиране на нови бюджетни приходи се свива. Това не означава, че държавите ще спрат да изплащат пенсии, но показва, че правителствата вече не могат да разчитат единствено на по-високи данъци и осигуровки.

Пределът на данъчната тежест върху работещите

В повечето държави от Европейския съюз пенсионните плащания се финансират директно от текущите вноски на активните работещи граждани. Този разходопокривен модел разчита на принципа на солидарност между поколенията, но става все по-труден за поддържане при застаряващо население и намаляващ дял на хората в трудоспособна възраст.

Авторите на изследването въвеждат понятието "пенсионен лимит", с което измерват максималния финансов ресурс, който една икономика може да извлече чрез облагане на заплатите. Разликата между този таван и реалните разходи за пенсии очертава оставащия буфер за действие на правителствата. Икономистите предупреждават, че безкрайното вдигане на осигуровките не води до автоматичен ръст на приходите в хазната. След преминаването на определен праг високите удръжки обезкуражават трудовата активност, намаляват стимулите за работа и реално свиват събираемостта.

Според проучването две основни причини обясняват огромните разлики между отделните страни в Европа - нивото на облагане на трудовите доходи и щедростта на самите пенсии. Във Франция, Италия, Австрия и Белгия свободният фискален резерв е паднал под 10% от максималния ресурс още през 2020 година, а демографската криза продължава да топи тези възможности.

Различните пенсионни модели на континента

Европейските държави разпределят финансовия риск по коренно различен начин. Южноевропейските и част от западните икономики като Франция, Италия и Испания разчитат основно на текущите удръжки от заплатите. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), използвани в анализа, брутните осигурителни вноски вече достигат 27% от доходите във Франция и 33% в Италия. В същото време средният брутен коефициент на заместване на дохода, който показва каква част от последната заплата покрива пенсията, възлиза на 58,6% във Франция, 74,5% в Италия и 76,1% в Испания.

Северните държави прилагат съвсем различна стратегия за сигурност. Дания, Нидерландия и Швеция комбинират базовата държавна пенсия със силни професионални пенсионни фондове, които инвестират средствата на международните финансови пазари. По този начин изплащането на сумите не зависи само от текущите работещи, но и от натрупания капитал и пазарната доходност. В тези страни активите на фондовете достигат между 100% и 200% от брутния вътрешен продукт (БВП). Въпреки огромния натрупан ресурс, северният модел също изисква по-дълъг трудов живот. В Дания пенсионната възраст е пряко обвързана със средната продължителност на живота, като прогнозите сочат, че около 2070 година по-младите поколения ще трябва да работят и след 74-годишна възраст.

Германия и Обединеното кралство заемат междинна позиция в класацията. Британската система комбинира сравнително ниска държавна пенсия с частни спестявания, докато Берлин разчита на текущите вноски, но прилага автоматични спирачки за забавяне на ръста на пенсиите при влошаване на демографското съотношение. Въпреки тези механизми Германия дотира социалноосигурителната си система с над 110 милиарда евро годишно от федералния бюджет, което представлява близо една пета от всички държавни разходи. Изследването определя фискалното пространство на страната на 22%, което я поставя в златната среда на таблицата.

Политическата цена на реформите

Опитите за прекрояване на пенсионните правила неизбежно водят до остри социални сблъсъци, а Франция е най-яркият пример за тази политическа съпротива. През 2023 година френският президент Еманюел Макрон прокара постепенното вдигане на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години. За да избегне риска от отхвърляне на текста, правителството в Париж задейства член 49.3 от конституцията и прие закона без финално гласуване в Националното събрание.

Този ход предизвика многомесечни масови протести и национални стачки в цялата страна. Последвалото спиране на реформата до януари 2028 година доказва колко трудно кабинетите променят социалните параметри дори при силен бюджетен натиск. За да избегнат фалит на системите си, най-застрашените държави имат само три полезни хода - да вдигнат данъците, да намалят размера на пенсиите спрямо заплатите или да увеличат пенсионната възраст с поне 2 години, както моделират авторите на икономическото изследване.