„Празната чиния“ стигна 10 евро след скока на разходите

Само от началото на годината 60 заведения в Русе са преустановили дейност на фона на масови фалити и задълбочаваща се криза в ресторантьорския бранш. Секторът отчита драстичен скок на разходите, като само обслужването на един клиент, преди изобщо да е поръчал храна, вече струва между 3,50 и 10 евро.

Това обяви председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов, според когото собствениците са оставени на милостта на доставчици, сметки и данъчна тежест.

Инфлация и двойни цени

По данни на икономисти, натрупаната инфлация в сектор „Ресторанти и кафенета“ за последното десетилетие доближава 110 процента. Поскъпването удря бранша от всички страни – от цените на хранителните продукти до електрическата енергия и минималната работна заплата.

Към тази сметка се прибавя и въвеждането на етикети и калкулации тип „лев-евро“. Според асоциацията новата система създава допълнително напрежение заради логистични проблеми с наличностите на еврови монети и банкноти в търговските банки, необходими за връщане на ресто.

"Когато разходите скачат двойно, цените няма как да останат същите", заяви Ричард Алибегов пред ТАРАЛЕЖ. По думите му браншът не надува цените от каприз, а е принуден да прехвърли тежестта върху клиента.

"Ресторантьорът днес не ръководи бизнес, а гаси пожари с меню в ръка", допълни той.

Парадоксът с данъчните ставки

Българската асоциация на заведенията отново повдигна въпроса за изравняването на ДДС ставката. От 1 януари 2025 година самостоятелните ресторанти бяха върнати към облагане с 20 процента, докато хотелите и ресторантите вътре в тях продължават да работят с намалена ставка от 9 процента. Според браншовата организация това разделение изкривява пазара и наказва едни предприемачи за сметка на други.

Собствениците настояват за спешни срещи с политическите партии, за да получат ясна стратегия за спасяване на сектора. Според Алибегов до момента политиците предлагат само общи формулировки, които не помагат за изплащането на заплати и наеми в индустрия, осигуряваща работа на над 250 хиляди души, а в активния сезон – на близо половин милион.

Внос на кадри и отлив на туристи

Кризата се задълбочава и от хроничния недостиг на персонал, който така и не беше преодолян след пандемията. За да компенсират липсата на работна ръка, заведенията у нас все по-често разчитат на работници от Виетнам, Узбекистан и Непал. Според асоциацията обаче този внос на кадри само закърпва положението временно, без да решава системния дефицит.

Паралелно с това хотелиери отчитат над 20 процента отказани резервации за предстоящите месеци. Секторът настоява държавата да насочи усилията си към стимулиране на вътрешния туризъм и да заложи по-смело на българския потребител, вместо да разчита единствено на външни пазари.