Забавянето подсказва, че инфлацията е на път да остане под целевото равнище от 2 процента на ЕЦБ

Ръстът на договорените възнаграждения в еврозоната отбеляза сериозно забавяне през изминалата 2025 година, разкривайки структурните дисбаланси зад привидно успешната политика на Европейската централна банка. Въпреки рекордно ниската безработица, институциите във Франкфурт отчитат спада в растежа на доходите като позитивен сигнал за трайното овладяване на инфлацията, става ясно от публикация на „Уолстрийт джърнъл“.

Официалните данни на Европейската централна банка показват, че за цялата 2025 година заплатите са нараснали с едва 2,83 процента. Това представлява рязък спад спрямо увеличението от 4,51 процента, отчетено през 2024 година. Централните банкери приемат това охлаждане като гаранция, че инфлацията ще остане под целевото равнище от 2 процента през 2026 година.

Математическата илюзия за доходите

Икономистите на институцията твърдят, че през 2025 година възнагражденията са нараствали по-бързо от цените, което според тях е позволило на домакинствата да възстановят реалната си покупателна способност. Този институционален прочит обаче удобно пропуска факта, че скромният ръст от под 3 процента не може да компенсира масивната загуба на доходи, причинена от двуцифрената инфлация след енергийния шок през 2022 година.

Свеждането на инфлацията до желаните нива на практика се реализира чрез потискане на потребителското търсене и задържане на трудовите възнаграждения, докато корпоративните маржове остават защитени.

Демографската криза задържа заетостта

Забавянето на ръста на заплатите се случва на фона на исторически ниска безработица в еврозоната. Според макроикономическия анализ, задържането на заетостта на тези нива не се дължи на бурен икономически растеж, а на сериозни демографски промени. Застаряването на населението води до структурен недостиг на работна сила, който принуждава компаниите да задържат служителите си дори при стагнираща икономика.

Технологичният риск и корпоративният оптимизъм

Паралелно с демографските предизвикателства, навлизането на изкуствения интелект създава допълнителен натиск върху пазара на труда. Въпреки масовите опасения за загуба на работни места, изследователи от Европейската инвестиционна банка и Банката за международни разплащания се опитват да успокоят пазарите, твърдейки, че до момента се отчита единствено повишение на производителността.

Въпреки институционалния оптимизъм, експертите оставят вратичка за бъдещи сътресения в съвместния си доклад: „Политиците не бива да бъдат самодоволни. С нарастването на способностите на системите с изкуствен интелект и натрупването на опит от страна на компаниите при интегрирането им, могат да се появят ефекти на изместване на труда“.