Вера Михайлова: Уморявам се, но ми е драго да работя с децата

В дългогодишната си кариера Вера Михайлова е преподавала в Трявна, Ивайловград, Търговище и Русе. На 90 години тя продължава да учи младото поколение със същата страст и отдаденост както преди седем десетилетия.

"Уморявам се да преподавам, но ми е драго", сподели пред bTV Вера Михайлова, която за първи път е влязла в класната стая като учител през далечната 1953 година.

Първият ѝ учителски опит е в тревненското село Фъревци, където е преподавала на деца от 27 махали. И до днес тя с топлина си спомня за Витан – ученик от най-далечната махала, който всеки ден изминавал шест километра, за да стигне до училището.

"Той винаги идваше на училище с торба претъпкана с учебници и тетрадки. Направи ми силно впечатление и казвам: 'Витане, защо мъкнеш толкова много неща в торбата?' И той ми казва, че баща му ще оре до обяд, а след това ще докара говедата – той да продължи да ги пасе. И докато ги пасе, там ще си учи уроците и ще си пише домашните работи. Затова носи книгите за деня и за утрешния ден", разказва Вера.

Професионалният път на Вера Михайлова я отвежда в различни краища на България. Преди да започне работа в Института за усъвършенстване в Стара Загора, тя е преподавала в Трявна, Ивайловград, Търговище и Русе. Там преподава и на затворници. Помни как един от тях избягал през прозореца от нейния час заради момиче.

Макар годините да са натрупали опит и мъдрост, Вера Михайлова с носталгия отбелязва разликата между отношението към образованието някога и сега. Според нея времената са били трудни и бедни, но е имало повече плам и надежда. С тъга констатира, че страстта и амбицията в образованието от средата на миналия век днес почти липсват.

Въпреки възрастта си, Вера Михайлова продължава да бъде вдъхновение за своите колеги и пример за отдаденост на учителската професия, доказвайки, че призванието и любовта към децата не познават възрастови граници.