Бизнесът иска новото правителство да спре финансовите автоматизми

Над 800 000 работещи българи получават трудови възнаграждения, обвързани с математически автоматизъм, което генерира сериозна тежест за фиска, съобщават от Българската стопанска камара (БСК). Практиката заплатите в публичния сектор да растат без оглед на производителността и качеството на труда създава риск за макроикономическата стабилност на страната.

Според работодателската организация държавата трябва да спре автоматичното вдигане на възнагражденията, за да не се натоварва допълнително частният сектор. От бизнеса директно предлагат пакет от мерки за съкращаване на над 2 милиарда евро разходи от държавната хазна.

Бюджетен дефицит и политическа развръзка

Проблемът с автоматичните разходи застава директно пред новото управление. На 6 и 7 май 2026 година "Прогресивна България" върна изпълнен мандат, обявявайки проектокабинет с министър-председател Румен Радев. Очакванията са новото мнозинство в парламента да ограничи част от тези автоматизми още в първия си бюджет. От фискалния съвет вече предупредиха, че неконтролируемият ръст на разходите води до риск от преминаване на границата от 3% дефицит от Брутния вътрешен продукт.

В момента от общо 2 930 000 работещи българи, стотици хиляди са защитени от формули, които гарантират ежегоден или дори тримесечен ръст на доходите им. Над 600 000 души работят на минимална заплата, която към момента е 620,20 евро и по закон е вързана за половината от средната в страната. Предстои и финализиране на европейската директива, която изисква нова формула за минималното възнаграждение, въпреки че синдикати и работодатели все още не постигат консенсус по параметрите.

Формули за чиновници, лекари и униформени

Автоматизъм има заложен в почти всички сфери на държавния апарат. Заплатите на 93 000 учители са фиксирани на поне 125% от средната в страната. При над 13 000 преподаватели във висшите училища механизмът дава гаранция за минимум 125% за асистентите и 170% за професорите.

В сектор "Сигурност" възнагражденията на общо 80 000 полицаи и военни също се изчисляват автоматично – най-ниската длъжност стартира от 1,2 пъти средната заплата. Само през 2026 година това доведе до скок с 12%. В същото време 133 000 служители в общата администрация получиха едва 5% увеличение, тъй като техните пари се гласуват ръчно в Закона за бюджета.

Допълнителна тежест се очаква и от новите предложения за медиците – минималното възнаграждение за лекари да стане 150% от средната заплата, а за сестрите – 125%. Паралелно с това синдикатите изчисляват, че само за исканото 15-процентно увеличение в обществените медии (БТА, БНТ и БНР) ще са необходими още 7,15 милиона евро от бюджета.

Депутатският стандарт

Най-видимият пример за автоматичен скок остават възнагражденията на народните представители, които растат на всеки три месеца. Сегашната основна брутна депутатска заплата е равна на три средни месечни възнаграждения в обществения сектор, което прави 4463 евро. С участието в поне две комисии сумата набъбва до 5801 евро, без да се броят добавките за стаж, научни степени и представителни разходи.

Към тези суми по веригата са вързани и доходите на президента, министрите, конституционните съдии, магистратите от Висшия съдебен съвет и членовете на регулаторните органи.

Експерти и общественици все по-често настояват политическият елит да даде личен пример при затягането на коланите. Сред предложенията са възнагражденията на депутатите да бъдат замразени или механизмът да се промени така, че ръстът им да бъде обвързан единствено с официалната инфлация в страната.