Любослав Костов защити данъка от 33% върху свръхпечалбата

Проектобюджетът за 2027 година демонстрира визия и заявка за по-умерена икономическа политика, без да замразява доходите или да раздува дефицита. Това заяви главният икономист на КНСБ доц. Любослав Костов в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS, след като по-рано през деня премиерът Румен Радев представи основните финансови параметри преди изпращането им към Еврогрупата и Европейската комисия. Според синдикалния експерт заложените мерки позволяват на страната да покаже пред Брюксел умерена фискална консолидация, като същевременно се увеличат средствата за майчинство, образование и социална подкрепа.

Спорът за свръхпечалбата и ролята на БНБ

Най-острият обществен и институционален сблъсък около новия финансов план е свързан с идеята за облагане на свръхпечалбите в шест сектора, сред които банките, големите търговски вериги, застрахователните компании и обменните бюра. Механизмът предвижда да се изчисли средната печалба за последните пет години, към нея да се добавят 20% като нормален пазарен ръст, а всяка сума над този праг да се обложи еднократно със ставка от 33% съгласно европейски регламент, прилаган вече в седем или осем държави от Източна Европа. Очакваният фискален ефект от мярката е около 1 милиард евро.

По повод острата реакция на бизнеса, исканията на търговските вериги за спешна среща с министър-председателя и критиките от страна на гуверньора на Българската народна банка, икономистът зае твърда позиция срещу евентуално отстъпление на кабинета.

„Аз не мисля, че на гуверньора на БНБ му е работата да се произнася по данъчната политика на страната, която е изцяло в инструментариума на министъра на финансите. Затова имаме парична политика, която е централизирана и Европейската централна банка във Франкфурт я ръководи, и имаме фискална политика, която е всъщност суверенитетът и разбирането на изпълнителната власт. Ако позволим на гуверньори и на Европейската централна банка да ни се месят в данъците, по-добре да разпускаме правителството, да не правим бюджет, да пращаме една таблица в Брюксел и да ги питаме може ли“, коментира доц. Любослав Костов в ефира на NOVA NEWS.

Според него мярката има силен антиинфлационен характер, тъй като прибира статични пари, които иначе се изнасят към компании майки в чужбина, потъват в офшорни зони или създават свръхликвидност в банковата система. Експертът отхвърли предупрежденията, че новият налог ще доведе до поскъпване за крайните потребители.

„Който твърди, че това ще се пренесе върху цените, тъй като имаше такива изказвания, това означава директно признание, че до момента пазарът е функционирал в условията на картел, тъй като ти не можеш постоянно да функционираш на свръхпечалба“, категоричен бе главният икономист на КНСБ.

Сбърканите прогнози за инфлацията и дефицита

Представените от премиера Румен Радев приоритети залагат на три основни посоки за оздравяване на публичните финанси: ограничаване на разходите, свиване на дефицита и намаляване на номиналния размер на новия държавен дълг спрямо 2025 и 2026 година, паралелно с политическия консенсус в Народното събрание за повече разходи за отбрана.

Доц. Костов обърна внимание, че мрачните летни прогнози на редица десни икономисти и на самото Министерство на финансите за дефицит от 5,7% през настоящата година не се сбъдват. По официални данни към края на септември дефицитът е едва 2,8%. За последното тримесечие са заложени разходи за 20 милиарда евро, които според експерта няма как да бъдат усвоени напълно от Гълъб Донев, което ще сведе реалния дефицит до около 4,7%.

Същевременно финансовото ведомство е ревизирало нагоре макроикономическата си прогноза за инфлацията с 3,5%. Тази първоначална грешка в разчетите е довела до разлика от цели 5 милиарда евро в номиналния размер на брутния вътрешен продукт само за няколко месеца — от прогнозирани през лятото 125 милиарда евро до настоящите оценки за 130 милиарда евро.

„Инфлацията е приятел само на финансовия министър и на никой друг в тази държава винаги. Всеки го прави, всеки понижава леко очакванията, но пък в крайна сметка това са хубави неща. Дефицитът не е толкова голям, БВП е по-голям, отколкото си мислехме, и в същото време можем да покажем добри стойности пред Брюксел, без да орязваме и без да замразяваме заплати“, обясни преподавателят. Той изрази надежда до края на октомври да има обратна връзка от Европейската комисия и бюджетът да влезе в нормалните законови срокове, както и да се заложи обективна инвестиционна програма, вместо ежегодно да се раздува неизпълнима капиталова рамка.

Заплати, пенсии и новата формула за минималното възнаграждение

В социалната сфера проектобюджетът за 2027 година предвижда повишаване на обезщетенията за майчинство през втората година, 7,5% ръст на възнагражденията за педагогическия персонал и 5% за хоризонтална политика по доходите в бюджетния сектор. Според доц. Костов тепърва трябва да се види дали системата на МВР влиза в тези общи 5%, тъй като от това зависи дали за останалите недофинансирани агенции и структури реалното увеличение ще достигне между 7% и 10%, или ще остане символично на фона на протестната готовност в редица сектори, получили едва 5% в началото на годината.

За пенсиите е заложено увеличение от 8% от 1 юли съгласно швейцарското правило от Кодекса за социално осигуряване, което отчита по равен дял от инфлацията и ръста на средния осигурителен доход.

По отношение на минималната работна заплата икономистът припомни, че старият механизъм е гарантирал стабилен растеж, ниска безработица и включване на 70 000 до 80 000 души на пазара на труда. Новата формула, изработена през август от социалните партньори с цел транспониране на европейската директива за адекватни минимални заплати, въвежда коридор вместо фиксирана сума.

„Новият механизъм, който беше изработен през август от социалните партньори, всъщност дава един диапазон — долната граница е настоящият размер на минималната заплата, а горната е съвкупност от четири индикатора с по 25% тежест за всеки индикатор“, уточни доц. Костов. Горният праг по новата методика обаче се оказва с около 20 евро по-нисък спрямо сумата, която би дала старата формула. За сметка на това в изчисленията вече влиза издръжката на живота, а крайното решение отново ще бъде взето от правителството поради липсата на консенсус с работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Митът за плоския данък и Нобеловата награда за икономика

В края на разговора в студиото на NOVA NEWS икономистът опроверга разпространените в публичното пространство твърдения, че тазгодишната Нобелова награда за икономика е присъдена в защита на плоския данък. Наградата беше връчена на американските учени Робърт Хол и Майкъл Удфорд за техните изследвания върху намесата на централните банки и държавата в условията на кризи според поведението на отделните домакинства.

„Аз от няколко дена слушам как бащата на плоския данък спечелил Нобел по икономика. Това според мен е грешен превод от шведски. Никой даже не е разбрал точно за какво му дадоха на човека Нобела“, коментира доц. Любослав Костов. Той поясни, че Робърт Хол действително е писал за плоския данък през 1981 година, но отличието на Шведската академия е за съвсем различна негова разработка, чиято философия е точно обратната на плоското облагане.

По думите му шест от последните десет Нобелови награди за икономика са присъдени на изследователи, работещи за намаляване на бедността и неравенствата чрез прогресивно данъчно облагане и силен социален елемент, подобно на отличения през 2024 година Дарон Аджемоглу за влиянието на слабите институции и корупцията върху кризите.

„Икономиката не е наука за парите, както много хора си мислят, икономиката е наука за прехраната на масите. Когато икономическата система всъщност води до работещи бедни, това означава, че системата е дефектна, а не хората“, заключи главният икономист на КНСБ.