50 години от трагичната загуба на Гунди и Котков

0
30 юни 1971-ва година. Черен ден. Футболът гори, злокобни пушеци отнасят душите към небето
30 юни 1971-ва година. Черен ден. Футболът гори, злокобни пушеци отнасят душите към небето

30 юни 1971-ва година. Черен ден. Футболът гори, злокобни пушеци отнасят душите към небето.

Преди 50 години България и светът загубиха Георги Аспарухов и Никола Котков. Защото бяха тръгнали на мач. И нямаха търпение да стигнат до терена. Поканени за юбилея на един клуб, с който нямат нищо общо. Но тръгнаха, за да уважат, за да зарадват. Никога не стигнаха, а от Витиня се отправиха към вечността, пише Жельо Михов в 24rodopi.com.

Тъжно е когато губиш. Но не на терена, а в живота. Дваж по-тежко е когато губиш легенди.

Георги играеше с децата мач пред блока. Ядосваше се сякаш е официална среща. Като малко дете, като тях“, разказва вдовицата на Гунди.

Като ме върнаха в „Левски“ заплатата ми бе 80 лева. Повече получавах докато бях в „Хасково“. Но не ми пукаше. Щях да се преобличам в съблекалнята на Гунди“-думи на Наско Сираков в биографичната му книга „Единакът“.

На терена всеки от нас трябва да даде всичко от себе си. Защото на трибуните е работникът, учителят, ученикът. И те дават всичко от себе си в завода, в кабинета. И това искат да видят от другите“, казва Гунди.

На погребението на Георги Аспарухов и Никола Котков има половин милион души. Повече отколкото на траурната церемония при изпращането в последния им път на цар Борис Трети и Георги Димитров, взети заедно. Монарси и „вождове“. Не чинят пред личности, които жегват всяко сърце.

Ден след ден, година подир година всички ние губим. Любими хора, дори, които не сме познавали лично, но поставени на личния олтар.

Майстори на терена. След като почина Диего Марадона бях решил да не гледам повече футбол. Не защото няма да го зърна там, а защото с него си отиде страстта и емоцията. Последната романтика във футбола.

На върха на славата си Марадона организира мач на едно квартално игрище в град, където болно дете се нуждаеше от лечение. Събра приятели, „звезди“ и сътвориха битка в разкаляния терен. Диего се търкаляше в калта, сякаш рита като за последно, за световната купа. Мачът приключи след победния му гол. Просто хилядите край игрището нахлуха, за да го докоснат. Парите пък бяха за семейството на детето.

Тези хора играеха с децата пред блока, ритаха и заради децата в калта…

Сега едни други играчи рекламират хладилници и перални, чипсове, спортни залози. Мултимилионери, чиито „собственици“ мечтаят за милиарди.

Нестопяема разлика…

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Девизът на ергена:
"По-добре само мляко в хладилника, отколкото крава в кухнята."

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари