Вранча 1977: Помним земетресението, което промени Свищов завинаги

На 4 март 1977 година, в 21:20 часа, мощно земетресение с магнитуд 7.6 по Рихтер разтърсва региона Вранча в Румъния, предизвиквайки разрушения и жертви в шест държави. Според официални данни от Националния институт по геофизика в Букурещ, общият брой на загиналите надхвърля 1700 души в Румъния, България и СССР.

Земетресението, усетено в цяла Югоизточна Европа, нанася най-тежки поражения в румънската столица Букурещ, където са регистрирани 90% от всички жертви – 1424 души. Според архивните данни, 33 високи сгради, построени преди 1940 година, са напълно разрушени. Сред срутените обществени сгради са Факултетът по химия и Министерството на металургията.

Българската трагедия в Свищов

В България най-тежко засегнат е крайдунавският град Свищов, където три жилищни блока се сриват до основи, погребвайки под развалините 120 души, сред които 27 деца. Църквата "Света Троица", дело на прочутия архитект Колю Фичето, също получава сериозни повреди от подземните трусове.

Спасителните операции в Свищов продължават повече от 72 часа с участието на армейски части и стотици доброволци от цялата страна. Въпреки героичните усилия, броят на жертвите остава изключително висок, превръщайки това бедствие в най-смъртоносното земетресение в съвременната история на България.

Технически параметри и мащаб на разрушенията

Хипоцентърът на земетресението е локализиран на впечатляващата дълбочина от 85 километра, което обяснява огромната територия, засегната от труса. След основния удар са регистрирани над 20 вторични труса с магнитуд до 4.9, допълнително влошавайки ситуацията в пострадалите райони.

Икономическите щети от катастрофата са оценени на над 2 милиарда долара по курса от 1978 година, посочват докладите на Световната банка. Това прави земетресението във Вранча едно от най-скъпоструващите природни бедствия в историята на региона.

Дългосрочни последици

Трагедията води до сериозни промени в строителните норми и сеизмичните стандарти. Румъния въвежда нови антисеизмични изисквания още през 1978 година, а България разработва национална система за мониторинг на земетресенията.

Спомените за разрушителния трус остават живи и днес, 48 години по-късно, напомняйки за уязвимостта ни пред силите на природата и необходимостта от постоянна бдителност и подготвеност за подобни бедствия.