- Г-н Петков, парламентът обсъжда новия антитерористичен закон, според който човек може да се обърне към ДАНС при подозрения за радикализация, как става това на практика?

- Всяка информация за възможно присъствие на членове, симпатизанти и поддръжници на терористични организации може да бъде изпратена в Националния контратерористичен център (НКТЦ) в ДАНС. За противодействие на радикализация и за пресичане на евентуална терористична активност са особено важни бдителността на гражданите и своевременното информиране на компетентните органи. Индикации за радикализация се свързват с промяната в облеклото и поведението. Всеки сигнал трябва да съдържа изчерпателни и точни данни. НКТЦ получава ежедневно множество сигнали. Експерти от ДАНС съвместно с колегите от МВР, Държавна агенция “Разузнаване”, служба “Военна информация” и служба “Военна полиция” към МО ги проверяват внимателно.

- Какви точно са задачите на контратерористичния център?

- НКТЦ е информационно-аналитично звено, което осигурява координацията между компетентните държавни структури при прилагане на мерките за противодействие на тероризма, насилствения екстремизъм и радикализацията. Служителите на центъра не могат да задържат, да проследяват заподозрени терористи или да обезвреждат взривни устройства. Тяхната задача е да открият важните части информация и да ги предадат навреме на органите, които да реагират. Центърът предоставя такава информация в непрекъснат денонощен режим.

- Вече имате достъп до масивите на МВР и Шенгенската информационна система, какви проверки имате право да извършвате там?

- Извършваме най-вече проверки за регистрирани пътувания през границата на лица, подозирани в принадлежност към терористични организации. Целта е да установят присъствието им в страната.

- Проверявате ли всеки пътник на авиокомпания, влак и автобус, който влиза в страната или излиза? Какви са критериите за задълбочена проверка?

- Няма изчерпателен списък с критерии. Проверките се основават на признаци, изведени от постъпила информация. Например маршрут на придвижване, вид транспортно средство, регистрации в национални и международни информационни масиви на подозирани и установени терористи, времеви диапазон, в който се предполага, че заподозрените ще се опитат да влязат в България. Критериите, които се използват у нас, се прилагат и от всички чуждестранни контратерористични структури, с които си сътрудничим.

- Имате ли вече случаи на заловени след такава проверка терористи?

- Има случаи при проверка да се открият оперативни сведения за участие на чужди граждани във въоръжени действия в зоните на конфликт или за връзка с установени терористи. Тогава започва събиране на допълнителна информация за лицата с всички законови методи. До момента проверките и допълнителните действия са довели до повдигане на обвинение за извършване на престъпление по смисъла на чл. 108а, ал. 7 (т.е. пътуване през територията на страната с цел терористична дейност в чужбина) на трима чужденци. Има и случаи на налагане на принудителни административни мерки на 29 чужди граждани за 2015 г., които са експулсирани до съответните европейски държави на произход и пребиваване.

- Центърът има за задача да изготвя и анализи за опасността от тероризъм. Има ли такава опасност за България?

- НКТЦ не разполага с конкретна информация, засягаща планиране, организиране и осъществяване на терористични нападения в България. Въпреки това извършването на терористичен акт срещу обекти в България се оценява като възможно. Оценката се базира на няколко основни момента. Нивото на терористична активност в световен мащаб, включително и в непосредствена близост до България, остава високо. Същевременно страната ни е външна граница на ЕС и естествен път към Близкия изток, което я превръща в елемент от маршрутите за преминаване на чуждестранни бойци терористи. Друг траен елемент е постоянният миграционен поток, който дава възможност за анонимно проникване на членове на терористични организации. При анализа на риска се отчитат и съществуващите на наша територия обекти на трети страни, които са традиционни цели за терористите. Специфичен момент са туристически потоци към България от държави, разглеждани като мишени на терористични и екстремистки формирования.

- Как се профилактират влизащите в страната нелегални чужденци - дали не са част от терористична групировка? Колко такива установени имате?

- Извършва се мониторинг на миграционния поток с цел минимизиране рисковете за инфилтриране на членове на терористични организации и за идентифициране на възможни симпатизанти на екстремистки движения. Елемент от системата от мерки са и провежданите беседи с чужденци. През 2015 г. ДАНС е провела 17 130 интервюта с чужденци За част от тях е направена оценка, че с действията си могат да поставят в опасност сигурността или интересите на българската държава. За 181 кандидати за особена закрила са предприети мерки за недопускане легализиране на пребиваването им в страната.

- В доклада се споменаваше зачестяването на сигнали за съпричастност на български граждани към “Ислямска държава”. Има ли потвърдени такива сътрудници у нас?

- Продължава да е актуална оценката, посочена в годишния доклад на ДАНС за 2015 г., че “няма категорично потвърдена информация за участие на български граждани в състава на екстремистки и терористични структури, опериращи на територията на държави, където се водят военни действия”. Българските служби за сигурност всеки ден получават сигнали от собствени източници, от партньори и от граждани. Всички тези сигнали са незаменим източник на информация. Категорично мога да кажа, че систематичните проверки до момента не са констатирали съществуването на клетки или мрежи на терористични организации у нас.

- Какви трябва да са доказателствата за съпричастност към тероризъм, за да предложи ДАНС експулсиране на чужденец?

- Според законодателството при наличие на доказателства ДАНС уведомява прокуратурата. За експулсирането са необходими данни, че присъствието на чужденеца в страната е сериозна заплаха за националната сигурност, т.е., че е вероятно да подготвя извършване на терористична дейност у нас или в чужбина, да подпомага терористични организации, да набира средства за тях или пък да привлича членове.

- С какво Мурад Хамид е опасен за националната сигурност? ДАНС е дала такова становище според прокуратурата.

- Френският гражданин Мурад Хамид е оценен като лице, което е заплаха за националната сигурност. В неговото поведение и вещи са установени признаци, че се стреми да достигне райони под контрола на терористични организации в Сирия и Ирак, за да се присъедини към техните редици. Той не е допуснат от турските власти да влезе на тяхна територия и е върнат в България, което поражда допълнителни рискове от екстремистка и дори терористична дейност. Допълнителен елемент е неговата връзка с един от двамата братя Куаши, извършили нападението срещу журналистите от в. “Шарли ебдо” на 7 януари 2015г. И не на последно място европейската заповед за арест във връзка с разследване на терористична дейност, издадена от френските власти, след като бяха уведомени, че Мурад Хамид се намира в България.

CV l Роден е в София през 1967 г. l Магистър от Оренбургския политехнически университет l В Национална служба “Сигурност” - МВР е назначен на оперативна длъжност през 1993 г., през 2008 г. е преназначен в новосъздадената Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) l Преминал е през всички нива на служебната йерархия l От 9 април 2015 г. заема поста заместник- председател на ДАНС