Залудо ревизирай, залудо не стой!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Идеята на депутатите да се захванат със зулумите на кабинетите "Борисов" е ефектно политическо мероприятие, но е обречено като всички предишни анкетни комисии
"ГЕРБ в момента прави плячкосване като за последно, особено чрез държавните предприятия, които ползва за черни каси – „Автомагистрали“, „Монтажи“, ДКК, предприятието за язовирите и ВиК холдинга. Схемаджиите са известни, знаят се и трябва да бъдат показани на българските граждани."
Силните думи са на Мая Манолова, лидер на коалицията "Изправи се! Мутри вън!" и председател на парламентарната анкетна комисия за разследване на пороците на управлението през последните 10 години. "С тази комисия ще покажем ценоразписа на скъпата клиентела на властта, защото цената я платиха обикновените български граждани. Изваждането на мутрите от управлението върви с доказателствата за техните престъпления", поясни в типичния си боен стил Манолова, която е инициатор на разследването. Но ето че едва родена, комисията по ревизията отива в папката "Архиви" - заради преждевременната кончина на 45-ото Народно събрание. Трябва ли да съжаляваме? Едва ли, пише Юлиана Бончева в анализа си за вестник Сега.
Всичко и всички
Комисията, оглавена от енергичната Мая Манолова, бе натоварена със супермисия "проверка за злоупотреби и нарушения при разходването на средства" от всички държавни органи и предприятия през последните 10 години. Срок за изпълнение - 3 месеца. Не е шега, така бе гласувано - в течение на 90 дни 18 депутати да се правят на следователи, ревизори, икономическа полиция и прокуратура едновременно, да се "гмуркат" във финансово-икономически миязми и да нищят схеми за източване на бюджета за десетилетие назад. Това не просто звучи амбициозно. Такава ревизия е "невъзможна мисия" - обемът на работа е колосален, с него не биха се справили и 100 комисии.
"Безплатното" саниране на панелни блокове, употребата на държавната Българска банка за развитие, налетите в проекта "Турски поток" и в държавната фирма "Автомагистрали" милиарди - всяка от тези теми заслужава отделно дългомесечно разследване, да не говорим, че сложните материи не са лъжица за всяка депутатска уста. Само документацията за газовия поток се оказа в обем 1 млн. страници - кой има време да изчете това? Междувременно комисията прикани всеки, който има данни за нарушения и престъпления, да ги праща. Дали Манолова и колегите ѝ си дават сметка, че можеше да ги залее цунами от сигнали? Вероятно, но явно това не ги плаши - идат избори и анкетната комисия, независимо че ще живее кратко, върши по-добра работа от всяка пиар кампании.
И сигналите заваляха, а Мая Манолова (без обяснения и мотиви) даде специално предимство на два от тях тях - оплакване на едър агробизнесмен от рекет и всеизвестния скандал "Подпорната стена на Алепу". При цялото голямо крадене в държавата точно тези случаи влязоха в дневния ред на комисията. Главната парламентарна ревизорка успя да организира незабравимо "шоу", в което повери главната роля на земеделеца милионер от Кнежа Светослав Илчовски, а той "накисна" друг милионер - собственика на пилетата "Градус", който го притискал с години от името на премиера Бойко Борисов. Илчовски разказа за рушвети, кюлчета злато, плеймейтки, забавления в Монако и други пикантерии, а шефът на "Градус" се изпусна за близки връзки с Борисов и не успя да обясни защо точно той и свързана с Пеевски фирма пратиха стока на онзи правителствен самолет, който летя до ОАЕ и върна някакви фурми, и какви са били ползите от бартера. Получи се невиждан скандал - спектакъл, но данъкоплатците даваме парите си на депутатите за друго, не за зрелища. "Снемането на показания" на двамата бизнесмени е работа на прокуратурата и съда, не на импровизирания "народен съд" на Манолва - в комисията летяха обвинения за тежки корупционни престъпления. Случаят с "Алепу Вилидж" пък от миналата година е в ръцете на Темида, след като не политици, а медии упорито разказваха за безобразния строителен проект на плажа, а сърцати природозащитници не спряха да протестират срещу бъдещия "подпорен" курорт и наистина беше странно, че ревизорката Мая реши, че и депутатите трябва да се занимават с него.
"Парламентарната комисия по ревизията, където зърнопроизводителят Светослав Илчовски разказа за подкупи, натиск и издевателства, съществува, защото прокуратурата не работи", коментира лидерът на Демократична България Христо Иванов след драматичното заседание - изслушване. "Една година живеем без ясен отговор на централен политически въпрос - дали премиерът на тази държава може да бъде заподозрян в тежка корупция. Хора подават сигнали, ангажират се с имената си... и никой не проверява тази работа. Затова има институции - да могат в тази мъгла да отделят зърното от плявата. Когато институциите не го правят, когато институциите си затварят очите, както прави Гешев, това е криза”, каза още Иванов.
Очевидно и внезапно разприказвалият се Илчовски, който години наред е бил в кръга бизнесмени, пърхащи около премиера - слънце, не смята, че Темида работи. В нормална държава сигурно щяха да го арестуват веднага след изповедите му пред комисията как години наред е корумпирал и е бил свидетел на грандкорупция, а не е сезирал правораздавателните органи.
През годините сме се нагледали на анкетни комисии по всякакви въпроси - за обгазяването на Стара Загора и за пребиваването на издирвания с международна заповед за арест Сретен Йоцич в България, за ползването на имоти в Студентския град, за случаи на полицейско насилие и за сигнали за опорочаване на избори, за хонорара от 1.5 млн. евро, който кабинетът "Станишев" плати на австрийския лобист Петер Хохегер, за поскъпването на лекарствата и за какво ли още не. Трудно е да се сетим за ползи и резултати от многобройните "разследвания.
Бой по Тройната коалиция
През 2009 г. ГЕРБ спечели разгромно изборите - на хората им беше писнало от лакомията на Тройната коалиция. Новите управляващи обявиха, че злоупотребите на кабинета "Станишев" трябва да бъдат разобличени и с гръм и трясък сформираха анкетна комисия. Начело на "народния съд" в Народното събрание застана изгряваща звезда на ГЕРБ - Стоян Мавродиев, който по онова време дори бе спряган за финансов министър (не стана, постът бе зает от Симеон Дянков, но пък по-късно се прослави като шеф на Комисията за финансов надзор и на държавната банка ББР). В следващите месеци народът със затаен дъх очакваше комисията да представи разкритията си за прахосването на поне 4 млрд. лева бюджетни средства (колосална за времето си сума) и виновните да бъдат наказани. Докладът "Бяла книга" за черните дела на министрите на БСП, НДСВ и ДПС се появи през пролетта на 2010 г. и изненадата бе колкото голяма, толкова и горчива - оказа се, че комисията "Мавродиев" просто е събрала в доклада си вестникарски изрезки от статии, разкриващи грандкорупцията в управлението. Бялата книга все пак бе изпратена в прокуратурата (ръководена тогава от Борис Велчев). Прокуратурата се задейства - обяви, че започва да разследва 150 договора, сключени от 13 министерства по времето на Тройната коалиция, вкл. и скандалните замени на гори и земи. Ако нямате спомени какво се случи по-нататък, не е случайно - просто нищо не се случи.
Някои от разследванията се повтарят с известни мутации през годините - като вечнозелените теми за "Покварата по върховете на властта" и "АЕЦ "Белене".
През 2012 г. например парламентът създаде временна комисия за проучване на корупцията по високите етажи на властта. Разследването бе оглавено от фамозния Яне Янев - създател на партията с кратък живот "Ред, законност и справедливост". В комисията влязоха още лични депутати като Христо Бисеров и Хамид Хамид, Волен Сидеров, а също и Мая Манолова, която по онова време бе острие на БСП. "Репертоарът" обхващаше „конкретни корупционни схеми" и публични скандали като „хидровъзел „Цанков камък”, „източване на БДЖ”, АЕЦ „Белене”, „Арсенал”, „Сливенгейт”. Дали тази комисия допринесе за разбулване и криминално преследване на корумпирания елит? Въпросът е риторичен.
С много очаквания бе заредена работата на временната комисия за проверка на всички факти и документи по проекта АЕЦ "Белене" от 2002 до март 2012 г. Надеждите отново не се оправдаха - макар че след време се стигна до обвинения, осъдени няма, вкл. и заради изтекла давност. "Гьолът" край Белене и в момента продължава да засмуква като черна дупка парите на данъкоплатците - проектът е замразен, но има разходи за съхраняването на площадката и съоръженията и за комисиите и работните групи, търсещи решения за бъдещето му.
"Престъплението на века"
Сгромолясването на КТБ през лятото на 2014 г. разтресе България. Шокът бе огромен, а парламентът откликна на обществените очаквания и създаде анкетна комисия, която да разкрие защо и как "четвъртата по големина банка" се оказа банков "Титаник". Кипя дългомесечен труд, депутатите написаха доклад и го пратиха в прокуратурата. И какво от това? Държавното обвинение и съдът работят повече от петилетка по делото КТБ, трупат се томове и експертизи, текат разпити на свидетели, а краят на делото КТБ изобщо не се вижда.
Какво показва "прелетът" над работата на анкетните комисии в предишните парламенти?
Първо, в общи линии резултатът е печално съчетание на много пропаганден шум, напразни очаквания за възмездие, пропилени "човекодни" на депутатите и прахосани пари (участията на членовете на комисиите не са безвъзмездни). Разкритията рядко стигат по-далеч от разследванията, които медии и граждански организации вече са провели и разгласили.
Второ, нито една от досегашните комисии не се е нагърбвала с такава колосална задача като последната - да разобличи зулумите на трите правителства на Бойко Борисов, и то в рамките на 3 месеца. Това задание буди недоверие - не звучи като сериозно намерение да доведе до сериозни разкрития и до възмездие, а прилича на зареждане на картечница срещу политическия враг, която да носи дивиденти на стрелците и да доразкъса и бездруго съсипания фасон на управлението на ГЕРБ.
Факт е, че когато става дума за разобличаване и осъждане на покварата във властта, дори прокуратурата и съдът се провалят - при положение че разполагат с далеч по-голяма експертиза, опит и инструменти за разследване, събиране на доказателства. Ярък пример са периодично повтарящите се безплодни опити за "ревизия" на приватизацията. Иван Гешев не е първият главен прокурор, който се захвана с тази задача и вероятно няма да е последният. Но дори Никола Филчев не успя да извади "кирливи ризи" на кабинета "Костов", а така силно искаше. Такива разследвания "ангро" са напълно безсмислени и обречени напъни. Те само създават илюзия за вършене на работа, докато часовникът неумолимо тиктака и отброява времето за изтичане на давността. Точно така бе приключена историята на "Кремиковци" - докато прокуратурата ревизираше на едро "престъпната приватизация", под носа ѝ титанът на българската металургия на няколко пъти смени собствениците си, за да бъде разпродаден на финала като скрап.
Истината е, че анкетните комисии са "губи време и губи пари". Каквито и разкрития да направят депутатите, всичко опира до Темида. Затова от "Демократична България" са напълно прави - задача №1 е реформиране на съдебната система. Който бърза да възрази, нека първо си отговори на въпроса - колко корумпирани министри са влезли в затвора?
Комисията "Манолова" щеше да спечели повече доверие, ако си беше набелязала само 3, 5 или 10 знакови корупционни сделки или схеми. Вместо това се захвана с "тотална ревизия". И така заприлича на одиозния Бойко Борисов с неговите кухи лозунги "Работа, работа, работа" и "Видими резултати". За такива случаи народът казва "Прах в очите" и "Много пара в свирката". Така или иначе, комисията си отива, както и парламентът, който я създаде. През юли ще има нови избори. А зад кадър точенето на бюджета неумолимо продължава.
Иван Белчев отправи въпрос за полицейското присъствие във...
Иван Белчев предлага всеки вагон да бъде оборудван с...
Иван Белчев отправи въпрос за полицейското присъствие във...
Венцислав Ангелов отново се кандидатира за народен...
Иван Белчев отправи въпрос за полицейското присъствие във...