Страх ме е да не се превърна в някой от живите мъртви по улицата
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 4
Признавам, че понякога съм страхлива, несигурна пред утрешния ден.
Страх ме е до степен на паника да не се превърна в някой от живите мъртви, които всеки ден виждам по улицата – в човек с угаснали очи, без енергия, като черна дупка, в която потъват мечтите и щастието.
Страх ме е да не се уплаша и да си замълча тогава, когато трябва да кажа истината и след това да се презирам за страхливостта си.
Страх ме е да не се уплаша да постъпя правилно, само защото са ме заплашили и съм избрала сигурността пред морала.
Страх ме е да не излъжа, за да си спестя разочарованието на отсрещния.
Страх ме е някоя сутрин да не стана и да разбера, че вече нямам мечти.
Страх ме е един ден да загубя вярата си в хората.
Страх ме е да не си затворя очите пред истината, за да запазя комфорта си.
Страх ме е да не се примиря, за да бъда удобна на останалите.
Страх ме е да не се пречупя и един ден от огледалото да ме погледне мъртвата ми душа.
Смелост….това е качеството, което искам винаги да имам, както казва Сандра Бълок.
Защото СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ!
Елена Гунчева
Полицията в Габрово разследва бой между тийнейджъри
Експерт: Трябва да вземем решение дали ще ползваме хартиено...
БАБХ извършва проверка след сигнала за открита батерия в...
Българи предизвикаха масов бой в Италия
Откъде ще дойде Благодатният огън?