Шепа вестници са получили щедро финансиране от правителството на Борисов
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
„24 часа“ и „168 часа“ имат най-много договори за платени публикации и инициативи с министерствата
Едно от най-вредните неща за една демокрация е послушната журналистика. Неслучайно през изтеклото десетилетие България се срина в класацията на „Репортери без граници“, отстъпвайки от 87-о място през 2013 г. на срамната 112-а позиция през 2021 г. За кратко време медийният пазар бе концентриран и вързан на корпоративна и политическа каишка, а послушанието бе гарантирано с милиони левове публични ресурси, насочвани към правилните получатели.
Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните програми е публична тайна, но конкретните числа остават тема табу. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай е най-строго пазена тайна. Вестник „Сега“ нееднократно е изисквал през годините достъп до такава информация и е получавал откази.
Служебното правителство обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни договори от министерства, агенции и държавни дружества извън сумите по оперативните програми. „Сега“ поиска информация за сключените договори с печатни медии в рамките на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за популяризиране на отделни дейности, дискусии, семинари, комуникационни компании и др. и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми. Въпреки всичко картината е интересна и показва, че министерствата са предпочели да работят с шепа любими издания. За тези договори не са обявявани обществени поръчки или конкурси. Победителите са избирани по неясни критерии и имат неясни ангажименти. Никой не си е правил труда да измери ефекта от раздаването на пари. Остава загадка и защо трябва да се популяризира дейността на държавни монополисти като АЕЦ "Козлодуй" или "Булгартрансгаз" например.
Кой какво е взел и за какви услуги?
Девет министерства твърдят, че нямат нито един директен договор с печатни медии за изтеклия мандат, като достоверността на тази информация няма как да се провери. В този списък попадат Министерството на външните работи, МВР, МО, МЗ, културното министерство, МЗХГ, транспортното, финансовото и спорното министерство, както и екипът на вицепремиера по еврофондовете. Най-подробна справка представя икономическото министерство, което е дало данни за част от подопечните му агенции и държавни дружества. Туристическото министерство обещава да даде данни, но по друг път - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Прегледът на информацията показва, че безспорно има две любими издания, получили основната част от финансирането по тази схема – вестниците „24 часа“ и „168 часа“. Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник „Стандарт“, спрял да излиза в края на 2018 г.
„24 часа“ и „168 часа“ са единствените, получавали пари от Министерството на образованието и науката. През фирмата „Про нюз медия“ и „168 часа“ ЕООД са сключени общо 5 договора на стойност 82 066 лв. Сред договорите има такъв за популяризиране на успешните политики в средното и висшето образование, за методите на преподаване в извънредното положение, за създаване на специализирани страници и др.
„24 часа“ е и единствената печатна медия, сключила два договора с Министерството на труда и социалната политика – за общо 49 000 лв. (вкл. ДДС), както и със структури към МРРБ. Вестникът е получил 31 840 лв. за организирането на фотоконкурс „Покажи санирания блок – ще има щедри награди и за съседите“, както и 10 000 лв. от Агенцията по геодезия. „24 часа“ е единственото печатно издание с договор с Министерството на енергетиката (10 000 лв. за популяризация на либерализацията на пазара за еленергия). Изданието е получавало пари и по договори с енергийни дружества – от ЕСО, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“.
„168 часа“ е пробил в друго държавно дружество – „Булгартрансгаз“ – с два контракта за общо 10 600 лв. Няма други печатни медии, финансирани от тази фирма. Изданието е било любимо и на „Българската агенция за експертно застраховане“ – от общо 9 договора с печатни медии на БАЕЗ вестник „168 часа“ е взел 4 за близо 110 000 лв. С два договора за 22 000 лв. е „Банкер“, два договора с БАЕЗ за 25 000 лв. през „Травел медиа груп“ има и „Стандарт.
„Стандарт“ и „Издателска къща Марица“ са любими и на „Вазовските машиностроителни заводи". Това са единствените вестници с договори с ВМЗ, като „Стандарт Нюз“ има два за 50 000 лв. без ДДС, а „Издателска къща Марица“ – два за 6000 лв.
При възложителите на договори впечатление правят партньорствата с печатни медии на Българската банка за развитие. Годишният бюджет за такива договори в ББР постъпателно нараства от 34 440 през 2018 г. на 160 000 през 2020 г. ББР е сключвала договори с относително стабилен кръг от вестници – „24 часа“ (60 000 лв. за целия период), „Труд“ (30 000 лв.), „Стандарт“ (19 000 лв.). Бюджет e отпуснат и за няколко специализирани икономически издания (сп. „Мениджър“ с 50 000 лв., „Банкер“ с 40 000 лв., списанията „Икономика“ и „Икономист“ с 37 440 и 10 000 лв.). Незнайно защо ББР е решило да се популяризира и в списанието за пътуващи Inflight Magazine с 12 000 лв., както и в безплатното издание „19 минути“ с 9 986 лв.
Докато част от министерствата са предпочитали национални издания, други структури са заложили на финансиране на местни медии.
Договори с местни издания от съответните региони имат част от енергийните дружества като „АЕЦ Козлодуй“, „Мини Марица-изток“, „ТЕЦ Марица-изток“ 2. АЕЦ „Козлодуй“ е подкрепял по 3-4 местни издания годишно, като списъкът е относително стабилен и включва медии от региона на Враца, Видин, Монтана като „Конкурент“, „Враца днес“, „Видин“, „Слово плюс“. Сумите са еднакви за повечето издания – 3600 лв. на година. Незнайно защо, изданието с най-голям договор в три поредни години, предпочетено от „АЕЦ Козлодуй“ в тази група, е специализираното „Лов и риболов“ с годишни договори в размер на 4 992 лв.
Много праволинейни са в „ТЕЦ Марица-изток“ – в продължение на 4 години имат договори само с едно издание – „Старозагорски новини“, в размер на до 18 000 лв., за публикуване на обяви, съобщения и друга информация за централата. „Мини Марица-изток“ са плащали за медийни услуги също на местни медии – на изданието „Марица-изток“ (45 000 лв.), на „Старозагорски новини“ (40 000 лв.), на „Гълъбовски вести“ 12 000 лв. и 8000 лв. на „Национална бизнес поща“.
Сключването на договори с печатни издания за добронамерено отразяване на отделни теми или популяризиране на дейността върви по опасен ръб. Платеното съдържание продължава да не се обозначава изрично, както изискват професионалните правила, а по пътя на парите обективността обикновено потъва. Можем само да гадаем какви услуги и компромиси са правени по линия на тези договори и в отплата на огромните суми, изсипани на тъмно по линия на оперативните програми. Контрата остава за читателите и изкривения медиен пазар, на който едни се борят да оцеляват, а други паразитират върху държавата.
Все повече младежи до 29 години са безработни
Предлагат вдигане на заплатата на омбудсмана на Русе
Ученик от Русе спечели сребърен медал на Международната...
Иран обяви петдневен траур
Първата дама на Сирия е диагностицирана с левкемия