Длъжник на Община Пловдив се оказа герой за един ден в родния парламент.

С хвърлени бомбастични обвинения, за които изобщо няма идея да бъдат доказани. Важна е мишената – кметът на Пловдив Здравко Димитров и общината. Това е накратко историята на „Попничкагейт“- скандалът, гръмнал преди една седмица и отшумял скоропостижно за броени дни, пише „Марица“.

Всичко тръгна от парламентарната комисия за ревизия на предишното управление, оглавявана от Мая Манолова, която явно иска да гази дълбоко във водите на корупцията и организираната престъпност по високите етажи на властта в България. Едно от последните разкрития обаче хвърли сериозни съмнения върху средствата, които се използват, за да се громят лошите. В сигнал до комисията пловдивският бизнесмен Мартин Бурнарски твърди, че е бил рекетиран от човек, който искал да вземе част от бизнеса му.

Проверка в Търговския регистър показва, че въпросният предприемач е едноличен собственик и управител на „Бурнарски“ ЕООД, която притежава марката hotway. Бизнесът е организиран в колички и преместваеми обекти за бързо хранене. В сайта на компанията тя е представена като „една от най-бързо развиващите се вериги за бързо хранене“.

Бурнарски, естествено, отказал предложеното му съдружие, след което бил подложен на тормоз и постоянни проверки от Общинския инспекторат в Пловдив. Служителите му казали на ухо, че нямат нищо лично срещу него, но интересът бил „от горе”.

Това му обяснил и шефът на общинския инспекторат Борислав Димов.

Според разказа на Бурнарски атаката дошла от влиятелен бизнесмен, който има връзки в ГЕРБ. В сигнала отказва да съобщи името му, но уточнява, че е собственик на киносалони. Междувременно разрешителното за един от обектите на Бурнарски, разположен до Гребния канал в Пловдив, не било подновено.

Историята е идеална за целите на комисията „Манолова”. Тя наподобява онази от популярната схема на „Осемте джуджета“ и явно цели да покаже как с натиск по места са се отнемали бизнеси и са се пълнили „онези чекмеджета”. Засега обаче в сигнала няма никакви доказателства и конкретни факти, а цялото скандално разкритие е на принципа „бях в банята и един човек каза…”

Случаят е нещо средно между дело в Народния съд на Мая Манолова, каквато роля играе нейната комисия, и оклеветяваща акция от високата парламентарна трибуна, целяща да внуши, че „сестрата на кмета е к…а”. Сега той трябва да обяснява, че няма сестра.

Здравко Димитров вече обясни, че не познава бизнесмена Бурнарски, но е разпоредил вътрешна проверка, за да се разбере дали някой в Общината не е злоупотребил с името му. Очаква и намесата на прокуратурата, която да разследва случая. От държавното обвинение обаче засега явно не намират достатъчно основания да се самосезират, вероятно заради липсата на конкретни факти и документи по случая. Димитров обаче ще настоява за разследване, което да установи истината. Категоричен е също, че ще съди тези, които са замесили името му в подобен скандал.

Междувременно думите на Бурнарски бяха потвърдени от негов колега, представящ се като Ахмед Бей. Става дума за известен в Пловдив бизнесмен, който играе като посредник в различни сделки, чието име е Ахмет Шакиров. Той твърди, че съществуват записи на разговорите между Бурнарски и представителите на Общината а „рекетьорът“ е съученик на кмета, макар двамата да не са били в един клас.

Странното е, че в жалбата до комисията към Народното събрание, написана на 18 август, Б​урнарски говори единствено за административен произвол и цитира само името на зам.-кмета по транспорт Тодор Чонов, ​с чийто административен акт е установено, че бизнесменът е поставил количка за продажба на понички до Гребния канал, без да има разрешение за това. Дв​а дни по-късно, по време на изслушването пред комисията, Бурнарски лансира версията, че е жертва на изнудване и опит бизнесът му да бъде отнет.

Развръзката по случая най-вероятно ще дойде в съда, който ще трябва да установи истината по скандала „Поничкагейт“.

Издължил се към Общината ден преди да пусне сигнала в парламента Мартин Бурнарски, подал сигнал за рекет срещу Община Пловдив, е продавал понички на Гребната с изтекло разрешително, а освен това се е водел в списъците на длъжниците към бюджета. Просрочените сметки са платени на 19 август, а на следващия ден се е оплакал в Парламентарната комисия за корупция. Това сочат данните от проверката, оповестени от директора на Общинския инспекторат Борислав Димов.

Бурнарски имал преди време документ за две колички – каравани за търговия с понички и закуски, до алеята до Отрезвителя на Гребния канал. Разрешителното обаче е било издадено със срок до края на април, след което не е подновявано, твърдят от Инспектората. Към 30 април задължението за ток към „Жилфонд”, от чийто имот се е захранвал обектът, е стигнало почти 2000 лева. Отделно са натрупани сметки за наем на общински терен ​- 50 лева на месец за едната количка.

Шефът на Инспектората потвърди, че са правени проверки на дейността на Бурнарски и едноименната му фирма, но категорично отхвърли върху бизнесмена да е упражняван рекет. От Община Пловдив напомниха, че всички фирми, които ползват общински имоти, се проверяват, изпращат се предписания, ако се констатират нередности, и се начисляват лихви, ако има просрочие.

От документацията е видно, че Мартин Бурнарски с фирмата му „Бурнарски” ЕООД ползва общински терени от 2014 г. Предписания са му давани последователно през 2014, 2015, 2016-а. Откакто упражнява търговска дейност, са установявани различни нарушения, включително за хигиената в обектите.

Вярно е, че проверките са чести, но това е напълно законно, защото Бурнарски работи, без да има разрешение, а доскоро – и без да изплати в срок задълженията си, обясни шефът на Инспектората.

Върти търговия с бургери за 200 000 лева годишно

Мартин Бурнарски държи марката Hotway ​- малки червени павилиончета за бързо хранене, които предлагат бургери, пържени картофи, палачинки, понички, сладолед и др. Разположени са на ключови места в Пловдив – на колелото на Централна гара, на Гребната база, пред гимназия „Пейо Яворов“ и в квартал „Изгрев“. Освен това мрежата е развита в София, Русе, Пазарджик, Кърджали и Асеновград.

Бурнарски регистрира фирмата си през 2011 година, когато е на 25 години, с адрес апартамент в квартал „Изгрев“, на ул. „Вратцата“. До ден днешен адресът, с който институциите комуникират с „Бурнарски “ ЕООД, е запазен.

Първият павилион е отворен през 2014 година, а година и половина мрежата вече се разраства до 8. Същата година Бурнарски прави постъпки пред Патентното ведомство и патентова марката Hotway. После започва да работи и с франчайз.

Според данните в ДАКСИ дружеството има нетни приходи от продажби за 202 000 лева за 2018 година (последният обявен оборот в системата). Година по-рано е бил малко по-висок ​- 219 000 лева, а още по-отдавна – 148 000 лева.

„Бурнарски“ ЕООД има само един сблъсък с държавните власти. През 2018 година публичен изпълнител на ТД на НАП-Пловдив налага запор върху 30 дружествени дяла на фирмата. Данъчните обаче са вдигнали запора два месеца по-късно с аргумент, че задълженията са платени.

Кой е свидетелят по случая „Бурнарски“

Въпросният Ахмед Бей, станал популярен покрай случая „Бурнарски“, е свидетел на всички негови бизнес неволи. Истинското му име е Ахмет Шакиров, собственик на две фирми. По данни на ДАКСИ едната е „Нордмакс 1“ ЕООД и е регистрирана през май тази година, с основен предмет на дейност „производство и търговия с тестени изделия“.

В „Хуахиа фангюан технолоджи“ ООД е съдружник с австриеца Мартин Колегер. Чужденецът е пострадалият инвеститор, за когото миналата година „Марица“ писа, че изгоря с близо 20 хил. лв., след като друга негова фирма от кредитор стана длъжник.

Ахмет Шакиров е бил съдружник и едноличен собственик и в три други фирми с различен предмет на дейност – от търговия до строителство с недвижими имоти, но е продал дяловете си.

Разследванията за корупция в Пловдив – много шум за нищо

Случаят със сигнала за рекет срещу служител на Община Пловдив, подаден от Мартин Бурнарски до парламентарната комисия на Мая Манолова, може да се превърне в поредния медиен фойерверк, останал без последствия. Съдебната практика показва, че пред Темида трябва да се представят убедителни и неоспорими доказателства за искания рушвет, даден подкуп или за злоупотреба със служебното положение. За такива се приемат изрично разрешените СРС-та и документи, ако заподозряното лице не е хванато от оторизираните органи с белязани банкноти в момента на предаването им.

В новата история на Община Пловдив има няколко примера, които сочат как дори при съдействието на полицията, прокуратурата и съдилищата дори и най-скандалните сигнали за корупция потъват в забрава.

През 2014 г. бе арестувана и отстранена от поста кметицата на район „Централен” Райна Петрова. Срещу нея бяха повдигнати две обвинения – за длъжностни престъпления, извършени във връзка с доставката на хранителни продукти в детските градини на територията на район „Централен“, и за упражняване на влияние.

Кметицата излиза от ареста срещу 5000 лева гаранция. Докато се водеше разследването, в прокуратурата бяха събрани 18 тома материали по делото за топлите връзки на кметицата с бизнес дамата Надежда Минчева, чиято фирма за хранене „Надежда” се ползвала с предимство и закрила. Към делото бяха прибавени свидетелски показания за скъпа и некачествена храна в детските заведения, както и за екзотичното пътуване на Райна Петрова и нейната дъщеря до Тайланд на разноски на бизнес партньорката. Следствието установи, че Петрова е била наета от Минчева за консултант срещу заплащане. По случая е работила и ДАНС.

На базата на тези материали Окръжен съд – Пловдив започна дело срещу бившия кмет на район „Централен“ Райна Петрова, но през 2018 г. тя беше призната за невинна. Прокуратурата обжалва и Апелативният съд отмени решението, но за ново такова не се е чуло.

На 30 май 2018 г. гръмна друг скандал ​- във фитнеса по време на тренировка бе задържан кметът на район „Северен” Ральо Ралев по обвинение в рекет за 60 000 евро заедно с посредника Иван Делевски. Сигналът беше подаден до тогавашния премиер Бойко Борисов и К​ПКОНПИ от пловдивския предприемач Здравко Ангелов. Той беше внесъл проект за строеж на жилищна кооперация на ъгъла на ул. „Добротич” 14 и „Сава Муткуров” с 18 апартамента. Одобрението на внесения проект се е бавило, в резултат на което районният кмет е поставил ултиматум на бизнесмена чрез посредник – или парите, или няма разрешение за строеж.

Три месеца Ралев лежа в софийския арест, след което с решение на Специализирания съд излезе на свобода срещу внушителната гаранция от 150 000 лева. Разследването по делото продължи, но засега без последствия.