Български медик в САЩ: Истинският лекар трябва да вдъхва доверие

2
Проф. д-р Иво Цветанов е началник на клиника по трансплантации в Университетската болница в Чикаго
Проф. д-р Иво Цветанов е началник на клиника по трансплантации в Университетската болница в Чикаго Снимка: Личен архив на проф. Цветанов

Проф. д-р Иво Цветанов е началник на клиника по трансплантации в Университетската болница в Чикаго

"Истинският лекар трябва да вдъхва доверие. Нашата професия трябва да е много високо морална." Това заяви в интервю за БТА проф. д-р Иво Цветанов, който живее в САЩ от 2000 г.

Той е началник на клиника по трансплантации в Университетската болница в Чикаго, Илинойс, UI Health. Проф. Цветанов завършва медицина през 1992 г. в Медицинския университет в София. Сертифициран е по обща хирургия и е акредитиран от Американското дружество на трансплантационните хирурзи (ASTS). Той има обширен списък от научни публикации по темата за трансплантацията на коремни органи. Под негово ръководство годишно се извършват повече от 400 трансплантации, включително чернодробни, бъбречни, панкреатични и тънкочревни. Считан е за световен експерт в областта на роботните трансплантации.

Ето какво сподели той в интервю за БТА:

Какво ви вдъхнови да станете трансплантолог?

- Завърших медицина през 1992 г. и последните две години от следването проявих интерес към хирургията и започнах да ходя често в Пета многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ „Княгиня Клементина“) в София. Там имаше много силна хирургия и тогава шеф беше доц. Христо Тасев. Той беше изключително добър хирург и много известен в страната. След като завърших медицина, останах в Пета градска болница да специализирам. Там работих също с изключителни хирурзи като д-р Костадин Зарков и д-р Николай Николов, от които научих много. Идва един момент в кариерата и във възрастта, когато започваш да си мислиш какво ще е бъдещето след това. Доц. Тасев ми каза, че имам амбиция и енергия и трябва да мисля за трансплантации. В средата на 90-те години в България никой не правеше трансплантации. Все още нямаше и такава програма. Той ми каза да помисля за това, защото бъдещето е в тази сфера на хирургията. В началото ми звучеше малко странно, но започнах да се замислям. Първо погледнах в Европа как стоят нещата за специализация и реших, че САЩ е по-добре.

Как заминахте за САЩ и какъв беше животът Ви там?

- Първо дойдох в Университета на Флорида Гейнсвил, където прекарах около година като наблюдател. Междувременно взех изпитите. Американските хирурзи, с които се срещнах, много ме окуражиха и ми дадоха съвети какво трябва да направя, за да мога да специализирам в САЩ. Тогава трябваше да взема четири изпита. Първият беше Тойфел (TOEFL), за да докажеш, че можеш да говориш английски, а аз никога не бях учил английски. Бях учил само френски език. Трябваше на 36 години да започна да уча английски език. След това трябваше да се вземат още три изпита, които са върху цялата медицина. Първите два са теоретични, а третият е практически. Като чужденец трябва да вземеш изпитите с много високи резултати, иначе нямаш шанс да се конкурираш с американските студенти за специализация. Отне ми около 10 месеца, за да ги взема. Ходех и в университетската болница, за да наблюдавам трансплантации, там дори ми позволиха да участвам в операция. Във Флорида тогава това беше възможно. След като се вземат изпитите, започва още по-трудният период - специализация и работа.

Проф. Цветанов, Вие сте носител на десетки награди и автор на множество научни публикации във водещи медицински списания, както и съавтор на учебници по хирургия и трансплантология. Коя е най-ценната Ви награда?

- Най-ценната награда е тази, която получих преди няколко години и тя беше от специализантите ми. Ние имаме около 40 специализанти, които са по обща хирургия и трима специализанти по трансплантация. Обучаваме ги как да оперират, как да мислят и как да се грижат за пациентите си. Те всяка година на датата, на която класът завършва, гласуват анонимно за един от учителите им и той трябва да стане учител на годината. Преди няколко години ми дадоха тази награда анонимно, но казаха, че изборът е бил единодушен.

Как трябва да изглежда един истински лекар?

- Има различни пътища в кариерата на един лекар, особено в нашето съвремие, където нещата се развиват много бързо. Истинският лекар трябва да вдъхва доверие. Нашата професия трябва да е много високо морална. Затова и все още държим клетва, която е написана преди 2500 години, Хипократовата клетва. Това доверие към лекаря трябва да се пренесе и към доверие към институцията – болница, университет и здравната система. Всичко започва от лекаря и комуникацията между лекар и пациент.

Кой е Вашият пример за лекар?

- Майка ми, д-р Венета Василева, работи близо 60 години като педиатър в Бяла Слатина. Когато излезе в парка, в супермаркета, винаги има хора, които идват да я поздравят, да я прегърнат. Това е истинският лекар, който работи от толкова много години в тази община и е повлиял на живота и на здравето на толкова много хора. Това е невероятен успех.

Какво е посланието Ви към младите лекари?

- Медицината и особено хирургията е нещо, което трябва да те води отвътре. Трябва да имаш визия и да държиш очите си отворени, защото непрекъснато се появяват нови неща. Медицината се развива толкова бързо, че всяка година излиза нещо ново. Никога не се чувствайте уморени.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Какво правите с ракията, която остава?
- Не разбирам въпроса!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари