До 2022 г. средната работна заплата трябва да достигне 1000 евро и 450 евро минимална работна заплата.

Доходите трябва да бъдат увеличени номинално с 12-15% през всяка от следващите три години. Това за нас е абсолютно възможно и изпълнимо, стига да има адекватни действия на правителствата и на частния бизнес.

Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която беше представен Годишният доклад по колективно договаряне на заплатите за 2018 г. и очакванията за ръста им през 2019-а.

По данни на КНСБ за първото тримесечие на годината за четиричленно семейство са били необходими 2442 лв. или по 610 лева на човек, което е с 32 лева повече от миналата година. Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети, сочи докладът на КНСБ. Средната работна заплата по предварителни данни за миналата година е достигнала 1135 лв., което е номинален ръст от 9,4% и реално покачване от 6,4%. 

Най-висока продължава да бъде заплатата за сектора на информационните технологии.

За 2018 г. България продължава да е с най-ниската работна заплата в ЕС, като брутната е била 580 евро. За сравнение в Германия брутната заплата е била 3880 евро. КНСБ предлага чрез последователни стъпки и ежегодно увеличение на заплатите с 12 до 15% годишно средната работна заплата да достигне през 2022 г. 1800 – 1900 лв. при равнище на минимална заплата от 900 лв. 

В сферата на услугите трайно се задържат като ниско платени дейностите „Ресторантьорство“, „Социална работа“, „Обслужване на сгради“ и „Озеленяване“, а в промишлеността – „Производство на дървен материал“, на мебели и облекло, както и обработката на кожи.

Димитров отбеляза, че силното потребление през изминалата година е довело до допълнително търсене на работна сила. "Имаме горещ пазар на труда, който допълнително се нагорещи, особено в индустрията. Вече около 35% от предприятията в индустрията заявяват, че има недостиг на работна сила", посочи председателят на синдиката. По думите му това е довело до нарастване и на доходите. Общо увеличението е около 9,4%. Явно заради по-високата инфлация реалният ръст на средната работна заплата е около 6,4%, обясни още Димитров.

"Увеличението, което си поставихме като цел миналата година, беше средно 12%, така че в някаква степен се приближаваме през настоящата година. 12-15% е нашата препоръка към синдикатите по места да поискат през настоящата година. Нашата кампания, която водим от преди няколко години, смятаме за сравнително изпълнена. Не сме изпълнили целта си, но сме доста близо", каза Пламен Димитров.

Той припомни, че в последните седем години КНСБ е заявявала, че заплатите трябва да се вдигнат чрез преразпределение на добавената стойност между капитала и труда. От 2012 година досега тази тенденция в произведеното като цяло се измества в полза на труда, макар и по-бавно отколкото се иска на профсъюзите. По думите на Димитров показателят в това е отношение е компенсация на наемния труд в брутния продукт, който минал 100 млрд. лева през 2018 година.

"През 2012 година този показател е 36,9%, а през 2018 година отношението е 43,1%. Повече от 7 млрд. лева са преминали от капитала през труда. Това е съвкупният резултат. Това не стига, едно реално съотношение, каквото е в Германия, е 50-55%. Това трябва да се гони като пропорции между труда и капитала от общо произведения продукт", посочи синдикалистът.

Лидерът на КНСБ отчете, че покритието с колективно трудово договаряне е около 30%. Договорените заплати от синдикатите се отнасят за почти 700 000 души. Най-общо тези числа се разпределят между реалния и бюджетния сектор повече към бюджетния, по-малко към частния. С това покритие, по данни на Националния статистически институт, наетите получават средна брутна заплата с 12% по-висока в сравнение с тези в съпоставими отрасли, където няма синдикати и колективни трудови договори. Целта на КНСБ е да се удвои покритието, което имаме в момента.

"Това е единственият начин без стачка и бой по улиците да се разпредели справедливо добавената стойност между труда и капитала. Ние сме дали преди два месеца конкретни предложения при министъра. Това за нас е изключително важно, това е пътят, чрез който хората могат да постигнат справедливост на работното си място, това е индустриалната демокрация, да имаш право на глас на работното си място. Час по-скоро през правната рамка да подобрим механизмите и да осигурим по-добро покритие във всички сектори на икономиката", подчерта президентът на КНСБ.

Според него трябва да се разработят модели на договаряне на заплата за издръжка. Вече нямало време или поле за отлагане, затова профсъюзът  ще предложи виждането си още през тази година. Имало такива модели. По думите на Пламен Димитров тези модели трябва да станат водещи при договарянето какви заплати хората трябва да получат, за да живеят сравнително достойно в България.

В София някои предлагали заплати за продавачки от 1300-1500 лева, но според синдикалистите трябва да е 1600 лева.