Гласуване по пощата: Ще видим ли и ние сцени като в САЩ?
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Гласуването по пощата има редица предимства, особено по време на пандемия. Големите партии, като ГЕРБ и БСП, обаче демонстрират явна неохота. Кои са основните трудности и предизвикателства пред пощенския вот в България?
Коментар на Петър Чолаков за Дойче Веле
Изборният процес трябва да бъде съобразен с изискванията, наложени от пандемията с коронавирус. Законопроектът на Демократична България (ДБ), който предвижда изменения в Изборния кодекс (ИК) за въвеждане на пощенско гласуване, както и други идеи, които биха облекчили изборите в условията на пандемия, можеше да се превърне в основа за задълбочен, експертен дебат.
Вместо това обаче големите партии – ГЕРБ, а изглежда и БСП – демонстрират неохота, а може би дори страх и инат. Особено несъстоятелен е аргументът, представен от Томислав Дончев: според него, въпреки пандемията, трябвало „да се избягват принципни промени в ИК, 2-3 месеца преди изборите”.
Промени преди избори са правени и преди
Но нима ГЕРБ не предложиха през лятото на 2020 съчинена набързо, за да не кажем написана на коляно, нова конституция? Да не говорим, че у нас редовно се правят конюнктурни промени в интерес на големите играчи и на статуквото - тъкмо когато изборите наближат (например: кодексът „Фидосова”, 2010; орязването на преференциите по инициатива на ДПС, 2019 и др.).
Освен това, въвеждането на мобилни урни за поставените под карантина - идея, лансирана от управляващите, също налага, според ЦИК, „отварянето” на кодекса.
Практиката, при която избирателите получават бюлетините си по пощата и после ги изпращат обратно по нея, се прилага по света още от 19 век. Австралия, например, има дългогодишни традиции в това отношение. В САЩ гласуване по пощата има още от времето на Гражданската война, а на президентските избори през миналата година тази възможност бе използвана от рекордно висок брой американци – близо 64 милиона души.
Същото е и в други държави - 29% от избирателите в Германия и 22% от тези в Обединеното кралство гласуваха по пощата на парламентарните избори през 2017. От 2018 има възможност за избор и на членове на Европейския парламент по този начин. Конкретно заради Ковид, методът бе приложен и на изборите в Румъния през 2020.
Доказано, е че гласуването по пощата повишава изборната активност. Методът не само намалява рисковете, произтичащи от Ковид, но конкретно в нашия случай ще облекчи и гласуването на българите в чужбина. Те често трябва да изминават огромни разстояния, поради липса на изборни секции в близост до тях.
По принцип, вотът по пощата не е по-уязвим и подвластен на манипулации от този, направен „на място”, в секциите. Напротив, научните изследвания сочат, че доказаните случаи на злоупотреби са много редки. Обвиненията, отправени от Тръмп, за фалшификации на изборите в САЩ през 2020, бяха оборени от данните.
Същевременно обаче у нас, изборните „брокери“, например в гетата, ще могат непосредствено да дирижират и надзирават как се попълват бюлетините, изпращани по пощата. И все пак е съмнително доколко този директен контрол ще повиши чувствително ефективността на манипулаторите. И при прякото гласуване те винаги досега са намирали начин да влияят на финансово зависими от тях граждани.
Основните предизвикателства
В процедурата описана в законопроекта на ДБ са взети под внимание световните практики за запазването на тайната на вота: попълнената бюлетина, която има уникален пореден номер, се поставя в отделен, запечатан плик (предвижда се бюлетината да има и баркод, което ще улесни отчитането); на друго място, в набора с документи, които е получил, избирателят полага подписа си, сверява ЕГН-то си и т.н. Освен това, избирателите ще могат да проверят, на страницата на ЦИК в интернет дали гласът им е приет и преброен, като използват номера на бюлетината.
Основните предизвикателства в гласуването по пощата са в обработката на гласовете в изборните комисии. Тук могат да възникнат затруднения, а вероятно също пропуски и грешки, поради големия брой „книжа”, които трябва да се прегледат - в законопроекта на ДБ например е описан този процес: преглежда се пощенското клеймо; а ЕГН-то, имената и копието от валиден документ за самоличност на избирателя се проверяват в базата данни на регистрираните за пощенско гласуване и пр.
В САЩ, въпреки по-високото качество на пощите, както и изобщо на администрацията, отколкото у нас, имаше закъснения, а бяха допуснати и технически грешки. Например, в Ню Йорк близо 100 хиляди бюлетини бяха изпратени повторно на избирателите, заради сгрешени имена и адреси. Проблемите не опорочиха президентските избори в САЩ, но дадоха повод на Тръмп да спекулира, да изопачава фактите, за да мобилизира успешно привържениците си. Много вероятно е това да се повтори в България.
Драгомир Драганов настоява за спешен основен ремонт на Дунав...
МОН предлага да има повече студенти по здравни грижи и...
Опашка от желаещи да видят Панагюрското златно съкровище се...
Строителна фирма остави "Здравец Изток" без вода
Шофьор избяга след гонка с полицията в Русе