В телата ни има милиарди капиляри, но не всички от тях са постоянно отворени и пълни с кръв. Организмът ни действа на принципа “само колкото изискват потребностите”.

Затова, докато спим и мускулите ни са отпуснати, голяма част от мускулните капиляри са “затворени” и получават само толкова кръв, колкото им е необходима в момента на покой.

След разсънване мускулите в тялото ни трябва да го изправят, да го поддържат и да го движат. А за целта им е нужна повече кръв. За да се подготви за работа тялото ни активира внимателно почти всички опорни мускули – извършва нещо като проверка за готовността им да работят и едновременно с това подава сигнал капилярите да бъдат напълнени с нужните количества кръв.

При напрегнат мускул броят на кръвоносните съдове, които са напълнени с кръв е десетки пъти по-голям от тези, докато мускулът се намира в покой. Повторното активиране на капилярите не се случва изведнъж, а организмът ни не обича резките промени – за него те са стресови ситуации. Затова и се протягаме, за да активираме постепенно мускулите си, без да преминаваме през стресови за организма състояния.

И за да не забравяме процедурата с постепенното активиране, протягането при човек (както и при другите бозайници) е свързано с центровете за удоволствие в мозъка. Освен правилната подготовка за работа на мускулите, получаваме и награда за това, че сме изпълнили нужното упражнение след сън или заседяване.