Влизането в еврозоната наля допълнително гориво в кредитирането

Българите продължават да теглят ипотечни заеми с исторически безпрецедентни темпове, като обемът на жилищните кредити достига внушителните 17,299 милиарда евро към края на февруари 2026 година. Годишният скок е от 27,8 на сто, което означава, че само за последните дванадесет месеца домакинствата са задлъжнели с нови 3,8 милиарда евро за покупка на имоти. Това показват най-новите официални данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани днес.

Статистиката чертае картина на прегряващ кредитен пазар, който не показва никакви признаци на умора. За сравнение, в края на 2022 година общият обем на жилищните кредити се равняваше на около 8,6 милиарда евро. За малко повече от три години пазарът буквално се е удвоил, превръщайки се в основен двигател както на банковите печалби, така и на инфлационния натиск при цените на недвижимите имоти.

Бумерангът на еврозоната и провалените рестрикции

Агресивният ръст на дълговете повдига сериозни въпроси относно ефективността на мерките, които централната ни банка се опита да наложи през последните години. През октомври 2024 година БНБ въведе рестрикции върху съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението, както и таван на месечната вноска спрямо доходите на кредитополучателя. Данните обаче доказват, че тези ограничения са засегнали твърде малък сегмент от пазара и на практика не са постигнали желания охлаждащ ефект.

Истинският катализатор за настоящия бум се оказва историческата стъпка от 1 януари 2026 година – официалното приемане на еврото. С влизането на България в еврозоната, БНБ трябваше да синхронизира правилата си с тези на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това наложи драстично намаляване на задължителните минимални резерви на търговските банки от 12 процента на едва 1 процент. Тази регулаторна промяна освободи колосална ликвидност в системата. Банките се оказаха залети с милиарди евро свободен ресурс, който логично насочиха към най-доходоносния и сигурен за тях сегмент – ипотечното кредитиране на физически лица.

Психологическият фактор също не бива да се подценява. Деноминацията на доходите и цените директно в единната европейска валута премахна последната валутна бариера в съзнанието на потребителите, създавайки усещане за повишена финансова сигурност и принадлежност към голямото европейско икономическо семейство, което допълнително стимулира склонността към поемане на дългосрочни финансови ангажименти.

Домакинствата дължат близо 30 милиарда евро

Треската за заеми не се ограничава само до тухлите и бетона. Потребителските кредити също регистрират сериозен подем, достигайки обем от 11,087 милиарда евро през февруари. Годишното увеличение от 12,8 на сто показва ясно, че българите масово финансират текущите си нужди, ремонти и покупки на автомобили чрез банково финансиране.

Така общият обем на всички кредити, изтеглени от домакинствата у нас, възлиза на рекордните 29,341 милиарда евро. Скокът на общата задлъжнялост на физическите лица е с 20,7 на сто спрямо февруари миналата година. Паралелно с това расте и секторът на бързите кредити, които традиционно обслужват най-уязвимите социални групи, поемащи тежестта на високите лихви в опит да покрият базови разходи в среда на все още осезаема инфлация при стоките от първа необходимост.

Интересен феномен е, че на фона на тази лавинообразна задлъжнялост, статистиката отчита и сериозен ръст на спестяванията. Това задълбочава икономическото разделение в обществото – докато една част от населението акумулира значителни депозити, предпазвайки се от несигурността, друга част агресивно консумира бъдещите си доходи чрез заеми.

Червена лампа от рейтинговите агенции

Бизнесът също не изостава в усвояването на европейската ликвидност. Заемите за нефинансовите предприятия се увеличават с 9,4 на сто, достигайки 27,831 милиарда евро. Финансовите предприятия от своя страна отчитат ръст от 11 на сто до 4,789 милиарда евро.

Сумарно, общият обем на финансирането за неправителствения сектор в България удря исторически връх от 61,961 милиарда евро. Тази сума вече представлява 50,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната за 2026 година. Този мащаб на задлъжнялост спрямо размера на икономиката е сигнал, който не остава незабелязан от международните анализатори.

Експерти от водещите международни рейтингови агенции вече сигнализират, че подобна концентрация на дълг крие системни рискове. В свои неофициални коментари те предупреждават, че "следващото повишаване на кредитния рейтинг на България може да се забави", ако институциите не намерят механизъм за овладяване на кредитната експанзия. При евентуален макроикономически шок, скок на безработицата или рязко вдигане на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, голяма част от тези рекордни 17 милиарда евро жилищни заеми могат да се превърнат в необслужвани, което директно би застрашило стабилността на финансовата система.

Данните за февруари са категорично доказателство, че икономиката ни се намира в класически кредитен цикъл на подем. Остава отворен въпросът дали регулаторите разполагат с реални инструменти за плавно приземяване на пазара, или разчитат единствено на саморегулацията на търговските банки и финансовата култура на самите кредитополучатели.