Димитър Пенев рядко говори за личния си живот, но не е  от известните личности, които крият семейството си далеч от светския шум. Вратите на къщите на фамилията в Мировяне са били винаги широко отворени за всеки гост. В интерес на истината, ако някой наистина попада рядко в светлината на прожекторите, то това е съпругата му Надежда. Г-жа Пенева цял живот върти къщата. Помагала за гледането на внуците, често отскачала до родното Русе, за да види самотната си майка, пише Dailypress.

Надя, както я наричат близките, избира ролята на домакиня още през далечната 1967 г. Тогава е сватбата й с Димитър, естествено – в родното село на младоженеца Мировяне. Двамата се запознават само година по-рано в Хасково. 21-годишният защитник на ЦСКА е на лагер в града с националния тим. Отборът се готви за световните финали в Англия. Една вечер Митко и партньорът му в защитата на “червените” и в националния отбор Борис Гаганелов случайно минават през цирка, гостуващ в Хасково. Те веднага забелязват две красиви момичета, които участват при представянето на номерата. Близначките Надежда и Вера се съгласяват да излязат с футболистите. Така се раждат две семейства – Пеневи и Гаганелови.

Димитър и Надежда свиват първия си дом на “Чехов” в столичния квартал “Изток”. И не изневеряват никога на тихата улица. Благодарение на пагоните си футболистът на ЦСКА се урежда с двустаен апартамент в “Белият блок”. Сградата става митична през годините, защото обитателите й са все известни хора – спортисти и висши военни.
Комшии на Пеневи са Петър Жеков, големият боксьор и после треньор Стоян Пиличев, строгият полковник Михов. Последният е баща на… Валентин Михов, впоследствие стигнал до шефските кресла в БФС, ЦСКА, а сега – ПФЛ.

В апартамента се ражда и единственото дете на семейството Катя. В отглеждането помагат баба Люба и дядо Душко. През ваканциите Катя и братовчед й Любослав, бъдещ национал по футбол, тичат на воля по улиците на Мировяне.

Мъжкият авторитет на Димитър Пенев успява да накара съпругата да се откаже от кариера в името на децата. “Двама души от семейството да ходят по гащета, не става”, отсича Пенев.

В последните години обаче животът на Димитър Пенев се преобръща.

През октомври 2008 г. умира брат му Младен – бащата на Любослав Пенев, а през 2010 г. в рамките на два месеца (март и май) починаха баща му Душко и майка му Люба.

Отделно Пената е в много обтегнати отношения с племенника си Любо. Двамата се намразват до дъното на душите си, когато Любослав заменя чичо си на треньорския пост в ЦСКА през февруари 2009 г. Според мълвата Чичовото, както наричат бившия нападател, е спретнал бойкот сред играчите с цел уволнението на Стратега. Месеци наред Димитър Пенев не получава заработените си от ЦСКА пари, които се равняват на 120 000 лева. Бедите, които се стоварват една след друга върху Пената, го принуждават да поглежда все по-често към масата, пиенето и казината.

“Имаше период, в който той не излизаше от заведенията. Харчеше пари наляво и надясно”, твърдят близки до най-успелия български треньор.

Стигнало се дори до там, че Пената зарязал жена си в панелката в София и отишъл да живее сам в Мировяне. Отдал се на разгулен живот, без да се интересува как живее съпругата му. Нейни приближени разказват, че тя приемала тежко това положение. Страдала сама и забравена. Доброжелатели разпространяват слуха, че Надежда Пенева не могла да пребори стреса и срама от резила на Треньор № 1 и това започвало заплашително да разклаща здравето й. Често се оплаквала от високо кръвно, не излизала с дни от вкъщи, налегната от тежка депресия. Комшии се възмущават, как така Пената я оставил болна и сама в момент, когато най-много имала нужда от него. Дъщерята и внуците вече са големи. Всеки живее собствен живот, докато двамата съпрузи – неразделни до преди години – станали за резил на стари години. И за всичко упреквали Димитър, защото Надежда цял живот се е грижила за него, отказала се е от кариера и хобита, за да е неотлъчно до съпруга си, винаги когато той имал нужда.

В медиите спрягат не една и две за любовници на Пената, това обаче никога не е влияело на отношенията между съпрузите. “Явно, не всичко е било бошлав”, подозират съседки. “С годините горчивината се натрупва в душата на Надежда и един ден се отприщва – я в сърцето, я в главата, я в кръвното. Вече сме на годинки, болежките идват една по една, неусетно”, разсъждават по-разговорливите.