Легендата разказва култови истории от миналото

Стройно момче лежи върху дюшеците във физкултурния салон на спортното училище в Русе, докато останалите играят волейбол. Треньорите са категорични, че от него състезател не става и трябва да тренира стрелба с лък. Точно тогава в залата влиза Иван Шатов - изключителен специалист и дългогодишен наставник на националния отбор за юноши. С този момент започва приказката, стигнала далеч зад граница. Волейболната приказка на Любо Ганев.

Любомир се ражда на 6 октомври 1965 година в Русе. Като буйно дете, баща му го записва в спортното училище, за да изразходва огромната си енергия.

"Бях в паралелка по волейбол, но в 10-и клас ми казаха, че не ставам", спомня си Ганев. Държавната политика тогава пренасочва неперспективните спортисти към непопулярни спортове, като стрелбата с лък. Животът му обаче се преобръща, когато Иван Шатов посещава града и забелязва момчето.

"Ако Иван Шатов не беше дошъл онзи ден при отбора в Русе, сигурно щях да съм състезател по стрелба с лък. И вместо Лупо, както започнаха да ме наричат в Италия, сигурно сега щяха да ми викат Винету", шегува се днес легендата.

Спасението чрез "ЦСКА" и кафето в Загреб

След края на спортното училище в Русе, талантът му вече е забелязан. Получава повиквателна за младежкия национален отбор, а пътят към върха го отвежда в "ЦСКА". Началото там обаче е свързано с култов инцидент. По време на турнир в Югославия, младият войник Ганев решава да изкара малко пари, като продава кафе на пазара в Загреб часове преди важен мач. Заловен от началника Димитър Каров, той е заплашен с дисциплинарна рота и край на кариерата.

Спасява го разпределителят Стоян Гунчев. В критичен момент от мача срещу местния "Младост", при пасив от 5:10 точки, Гунчев започва да вдига всяка топка към неопитния Любо.

"Никой друг не пипна топка в нападение. Скачат ми, но късметът е с мен. Бихме ги, а Каров дойде при мен и каза, че съм истински армеец. Е, така ми се размина дисципът. Затова, когато и да видя Стоян Гунчев, му целувам ръка", разказва Ганев за повратния момент в живота си.

Италианската мечта и рекордите

Големият скок идва след Световното първенство през 1990 година. Въпреки интерес от Силвио Берлускони и оферта от 500 хиляди долара, ръководството на "ЦСКА" първоначално отказва трансфер. Едва на 3 януари 1991 година италианският "Кунео" плаща рекордните за българския волейбол 600 хиляди долара за правата му. С парите столичният клуб купува първия си автобус и терафлекс настилка за залата.

В Италия Любо Ганев се превръща в истинска сензация, въпреки че първоначално е преотстъпен на скромния "Сполето". Там той препълва залите, прави уникални шоута за публиката и регистрира феноменални постижения.

"В лигата сме 14 отбора. Залата в Сполето беше много малка, първите мачове играехме пред 100 човека. Но като почнахме да бием и да правя шоу, след петия мач залата беше пълна с 5000 души", спомня си гигантът.

Той все още държи редица върхови постижения на Апенините, включително 75 отиграни топки за един мач и 10 аса в една среща.

Най-щастливият президент

Днес, след като премина границата от 60 години в края на 2025 година, Любо Ганев продължава да служи на любимия спорт като президент на Българската федерация по волейбол. Под негово ръководство мъжкият национален отбор завоюва световно вицешампионско отличие, а младите формации донесоха куп медали.

"За мен волейболът винаги е бил най-важното нещо. Волейболът ме е създал като личност. Много пари съм изкарал, сега ми доставя удоволствие да връщам на любимия спорт", категоричен е Любо Ганев.